Last love sip

35

Послушах Зейн и сега се намирам на непознато място обградена от купища хора по бански. Да, скъпият ми съпруг поиска да отидем на плажа и да се разхладим. Не предполагах, че ще има толкова много жени. Така де хора.

-Алис, защо си намусена.? - попита ме Зейн. Дори не погледна към мен. Прекалено е зает да зяпа групата от момичета, плискащи се във водата.

-Не съм намусена. - опитвах се да не се издавам, но мамка му, нарочно ли го правеше.!

-Добре... - отвърна просто, изправяйки се. Свали тениската си и се затича към водата.
Исках да го спра и да му кажа, че трябва да внимава, но той нямаше да ме послуша. Огледах се наоколо и разбрах, че аз съм единствената, която все още не влизала във водата. Нямах и такова намерение. Не можех да плувам, тъй като никога до сега не ми се е налагало. Когато бях малка и приятелите ми отиваха на басейн или на плаж аз винаги отказвах заради страхът да не ме видят гола. Просто не понасях тялото си, нито погледите на останалите. Но когато Зейн ме повдигна, без моето позволение, и хвърли във водата нямах избор освен да започна да се давя. Започнах да махам с ръце за да изплувам на повърхността, но мамка му, имах чувството, че нямаше никакъв резултат освен изхабяването на малкото ми задържан въздух. Започнах да се замайвам.
Тогава усетих присъствието на някой зад мен и ръцете му. Едва, когато отново успях да си поема въздух, разбрах че спасителят ми е Зейн.

-Алис, добре ли си? - кимнах, отново поемайки дълбоко въздух. Хванах се здраво за него.

-Не ме пускай, моля те. - помолих го.

-Няма да те пусна... Съжалявам, Алис. Не знаех, че не можеш да плуваш. - Не казах нищо, единственото което исках е да изляза на сушата.

-Всичко наред ли е? - Чух женски гласове. Погледнах с крайчето на окото си и забелязах групата от момичета да се приближават до нас.

-Да. - отвърнах просто. Тъкмо щях да помоля Зейн да ме изведе от тук, когато той проговори.

-Искам да я науча да плува.

-Можем да ти помогнем. - каза едно от момичетата, намигайки му. Какво направи тя току-що?

-Както желаете, дами. Аз съм Зейн. - каза Зейн. Кога стана такъв кавалер?  - Това е Алис.

-Здравей, Зейн! - поздрави го едно от момичетата, напълно игнорирайки ме.- Това сестра ти ли е? - попита, посочвайки ме.

-Не, майка му съм! - отвърнах раздразнена,карайки Зейн да се засмее. - Заведи ме до сушата.-казах на Зейн, а той ме послуша. Когато вече виждах земята го пуснах, отблъсквайки го назад. Той залитна и падна във водата. Но това не бе проблем. Нали може да плува! Излязох на бързо от водата и взех кърпата си от земята. Завих се с нея и започнах да събирам нещата си. Защо изобщо се съгласих да дойда?!

-Какво ти става!? - извика Зейн, вземайки своята кърпа. Не му обърнах внимание и тръгнах към мястото, в което бяхме отседнали. Преди да се усетя отново бях във въздуха, но този път на сушата.

-Пусни ме веднага! - казах, сърдито.

-Не и преди да ми кажеш, какво ти има!? Ако е заради преди малко, съжалявам. Не знаех, че не умееш да плуваш.

-Това е най-малкия ми проблем в момента, Малик! - извиках, карайки го да ме пусне. - Не се притеснявай за мен! Отивай да флиртуваш, с онези! Сигурно те чакат! - разширих очите си веднага щом осъзнах какво казах. По дяволите, току-що признах и на себе си и на него, че ревнувах.

-Съжалявам, скъпа. - каза, поставяйки ръце на кръста ми. Обърнах се с гръб към него, но той не махна ръцете си. - Не знаех, че ме ревнуваш така.

-Ако аз ще бъда само твоя, това се отнася също и за теб! - казах и се обърнах с лице към него, целувайки устните му. Не ми пука, че онези момичета ме зяпаха сякаш съм им изяла десерта, важни бяхме само аз и Зейн.