Last love sip

39

-Чаз, как е той? Кажи ми, че ще се оправи и всичко ще е наред! Моля те... - опитвах се да бъда силна и да мисля положително, но думите му ме караха да губя всякаква надежда.

-Съжалявам, Алис! Той се влоши твърде бързо. Нямаше време, за да реагираме. На близо няма специализирани болници и...

-Ще намерим! Още сега ще попитам някого, а ти приготви к-колата и-и...

-Алис...

-От рецепцията на хотела трябва да знаят дали на близо има болница...

-Алис! - този път извика името ми. - Недей! Той не иска! Много е зле, а ако започне да се инати... Колкото и бързо да караш.Боя се, че няма да издържи до утре... Съжалявам.

Вече не издържах. Думите му разрушиха стената на надеждата, която бе задържала лошите мисли. Сриннах се. Мразех го! Толкова много го мразех, че го заобичах!

-Алис... Ако искаш можеш да влезеш и да се сбогуваш.

-Това не е сбогуване! Той няма да умре чуваш ли?! Щ-ще го убедя!

-Аз се опитвах да го убедя от както разбрах, но нямаше резултат. Дори и ако успееш да го убедиш да се лекува може да се окаже твърде късно.

-Нищо не ми коства да опитаме! Трябва да говоря с него, възможно най-бързо... - изтрих сълзите си и тръгнах към стаята, в която се намираше Зейн. Почуках и влязох. Той лежеше безпомощно на леглото, точно както онзи ден. Когато ме видя се усмихна,опитах се да отвърна на усмивката му, но не вярвам да ми се е получило. Едва сдържах сълзите си.

-Алис... Ела при мен. - доближих се до него, а той едва протегна ръката си и хвана моята.

-А-аз...Чух те! Преди да припаднеш ти к-каза... - вече не можех да съдържам сълзите си за това се обърнах настрани. - К-каза, че ме о-обичаш. - той мълчеше. Имах нужда да каже нещо, но не и това.

-Забрави го! - обърнах се към него. Той беше сериозен. Наистина ли иска да забравя, че го е казал? Не го ли е мислел? - Недей, моля те Алис! Не искам да плачеш повече заради мен!

-А-аз не плача!

-Лъжеш! Мислиш ли, че след като съм те карал да плачеш толкова пъти, вече не знам кога си плакала и кога ме лъжеш? - замълчах. Исках да му кажа нещо, но думите му от преди малко ме жегнаха ужасно много. - Искам да забравиш какво ти казах на балкона! Не искам да си мислиш, че не бях искрен, напротив бях! Но ни остава малко и не искам да те гледам как страдаш...

-И си мислиш, че като ми кажеш да забравя, няма да страдам повече?! Що за глупости са това Зейн?! Аз идвам тук с желанието да ти разкрия сърцето си, а ти ми казваш да забравя!? - виках. Болеше ме душата твърде много за да си мълча от болка.

-Алис, чуй ме!

-Не, ти ме чуй, Зейн! Ако толкова искаш да гледаш как страдам, добре продължавай да стоиш безучастно, но ако поне малко... Ако наистина малко... Поне малко си ме обичал... Бори се. Заради мен. Покажи ми, че това което ми каза е вярно и ти наистина ме обичаш! - гледах го докато премисляше всичко, което казах дума по дума. Мълчеше, а в момента мълчанието му ме убиваше. - М-моля те кажи нещо!

-Защо толкова много искаш да живея, Алис? Аз направих последните пет месеца от живота ти истински ад!

-Не! Последния месец, за мен беше много по-важен от останалите! Накара ме да забравя за болката която ми беше причинил и ме накара... Накараме да те обичам! Точно така! Обичам те, Зейн Малик! И ако това е нашата последна глътка любов... То искам да се бориш за нея!...