Last love sip

29

Не знам дали е от лекарствата или се е променил, но определено е различен. Усмихва ми се, което ме радва. За пръв път нещо свързано със Зейн ме кара да се усмихвам. Всъщност той не е бил чак толкова лош или поне не е все още. Не успяхме да обсъдим всичко и сега Зейн иска да  говорим. Наистина се притеснявам от този разговор. До сега никога не сме обсъждали нищо, винаги той е взимал решенията и ми се е налагал. Дори не знам за какво ще говорим. Ако кажа нещо и той много се ядоса? Ще ме удари ли?

-Алис, престани да си намираш оправдание за да не дойдеш при мен! - каза Зейн, докато се приготвях да измия чиниите. Прав е. Колкото и да се опитвам не мога да избегна предстоящия разговор. Оставих чиниите и седнах до него, избягвайки погледа му. - Мислих много. Знам, че до сега никога не съм го казвал, но ти си имаш своите предимства...

-Какво искаш да кажеш? Не разбирам.

-Искам да каже, че.... Не си най-лошата съпруга.

-Това да ме разчувства ли трябва?

-Алис, опитвам се да ти призная, че те харесвам! Не усложнявай нещата! - правилно ли чух? Зейн каза, че ме харесва... - Защо ме гледаш така?

-Чудех се дали нямаш температура.. - измърморих под носа си.

-Много си духовита днес! - отбеляза той. - Опитвам се да каже, че аз...

-Ти какво?

-Аз...

-Зейн, ще го кажеш ли най-накрая?!

-Аз, съжалявам! - останах още по-шокирана от думите му. Той ми се извинява! Каза, че съжалява!?

-По дяволите, Алис, спри да ме гледаш така!

-Съжаляваш?

-Да.

-За какво съжаляваш, Зейн? Че ме тормозише три месеца? Че постоянно ме обиждаше и удряше или, че ми изневеряваше?

-..За всичко. Искам да започнем на чисто.

-Искаш да забравя три месеца за един ден! След всичко, което си направил, искаш да забравя за един ден?

-Не съм казал, че.... Виж, Алис.... Аз искам да се променя.

-Да се промениш? - Не мога да го проумея. Сякаш това е някакъв странен сън. Явно Чаз наистина му е изписал доста силни лекарства.

-Искам да ме запомниш с нещо хубаво.

-Какво хубаво си направил за мен?

-Нищо... Искам да променя това. Да ти покажа, че и аз мога да бъда човек. Знам, че е малко късно за да те накарам да се влюбиш в мен, но поне мога да опитам. - добре, това ми идва в повече! - Искам да сме като нормално семейство. Да те водя на вечери, да те прегръщам и целувам ,без да е нужно да те връзвам да заспиваш до мен сгушена. Искам да обичам, Алис,но не мога. Не знам какво е да си влюбен, в някого. Не знам какво е любов!

- Наистина ли искаш да разбереш какво е да обичаш? - попитах, а той кимна.

-Искам да разбера какво е да не можеш да заспиш, докато половинката ти все още я няма. Какво е чувството, да знаеш, че някой те чака в къщи притеснен от отцъствието ти. Да знам как се чувства човек, докато го прегръща някой, когото обича.

-Защо мислиш, че точно аз ще ти покажа?

-Единственото, което изобщо мога е да чувствам. Чувствам го, Алис.

-Какво чувстваш?

-Че ти ще успееш и в това.