Last love sip

14

Зейн ме заведе в къщата на Чаз. Оказа се, че той е учил медицина и сега е лекар. Изненадана съм, че са приятели. Те бяха пълни противоположности или поне така изглеждаха.
Освен нас тук бяха и останалите им приятели, включително онова момиче, но най-много се изненадах, когато погледа ми попадна на Аштън. Усмихнах му се и щях да отида при него, но ръката на Зейн ме спря.

-Идваш с мен!

-Н-но аз щях да отида при Аштън...

-Мамка му, слушаш ли ме изобщо, Алис? Сядаш при мен и това! Изпълняваш, ясно ли ти е?! - извика, карайки ме да кимна. Той се настани на дивана, но нямаше други места, така че аз просто стоях и наблюдавах.

-Какво гледаш? Сядай! - заповяда ми, а аз се огледах за свободно място, но освен това до Аштън нямаше други места. - Седни тук, Алис! - погледнах го объркано, но след това всичко ми се изясни. Той иска да седна в него. В скута му. Не ми остави време да мисля, защото ме дръпна и аз паднах върху него. Всички погледи бяха забити в нас, а аз вече усещах как лицето ми се затопля. Часовете минаваха доста бавно, а аз опитвах да се вслушвам в разговорът им, но след като чух някои доста груби думи, вече не си правих и труда.Размърдах се не комфортно, а от страна на Зейн получих ръмжене или по-скоро стон. След като усетих нещо твърдо да расте под мен, спрях да мърдам. Поех си въздух, защото сякаш освен да мърдам съм спряла и да дишам.

-Виждаш ли какво ми причиняваш? - чух гласът му в ухото си. Изненадана съм, че все още не се е напил. Дори не е посегнал към чашата си, докато останалите вече се бяха напили, а някои бяха в такова състояние още щом дойдохме.

-А-аз ли?... - попитах го,а той постави главата си в сгъвката на вратът ми. Не беше толкова зле, но щом усетих нещо меко и топло по кожата ми настръхнах.

-Защо си толкова невинна, Алис? - въпросът му ме остави неподготвена. - Защо си мислиш, че не привличаш никого? Мога да ти кажа, че всеки един тук иска да те изчука, и може би мислено няколко пъти вече са го направили. Но не се тревожи, слънце. Аз няма да го позволя. - опитвах се да осмисля думите му и дали наистина е трезвен за да се държи така, но след като усетих хватката му около кръста ми разбрах, че това е просто глупава игра. - Но в случай, че скъпото ти приятелче, Аштън или както там беше, се опита да те докосне по какъвто и да е начин, го предупреди, че ще го накарам да се моли за живота си, Алис!

-Н-ние сме просто приятели.

-Дано да е така, макар и това да му е много. Но помни, че винаги ще принадлежиш само и единствено на мен!-отново тези думи, които карат сърцето ми да бие лудо. Думите, които всяка вечер ме карат да сънувам кошмари. Аз никога няма да бъда негова, макар че за него аз отдавна вече съм.