Това беше последният ми шанс да го обичам.
Последният му шанс да си прости.
Последния ми шанс да му покажа какво значи любов.
Последният му шанс да разбере какво значи любов.
Това беше нашата последна глътка любов...
Интервюто за работа мина добре, макар някои въпроси да бяха от типа "омъжена ли си" и "какво изпитваш към Аштън". Но в край на сметка Майкъл се оказа доста добър и забавен човек. Извиних му се за това със Зейн, благодарна съм, че игнорира точно тези въпроси. И от утре започвам работа. Аштън е прав. Ако искам да избягам от кошмара трябва да действам, а работата ще ми осигури пари. Колкото повече, толкова по-далеч. Остана само трудната част. Да кажа на Зейн, че искам да започна работа.
Когато се прибрах, той вече беше тук и се разхождаше като обезумял.
-Зейн...-когато ме видя се насочи бесен към мен. Изплаших се и инстинктивно започнах да хода бързо назад.
-Къде беше, мамка му! - извика той. Страхувах се да отговаря. Но ако си замълча може да последва нещо още по-лошо.
-А-аз бях навън.
-Къде по-точно!? - попита ядосан.
-В една пицария... Аз.. - Не знам дали е най-подходящия момент да му кажа, но дали рано или късно, уви трябваше. -... Искам да започна работа.
-Работа? Това пък от къде?... Да не би пак да си била с онзи?! Той ли ти пълни главата с глупости?! - извика, забивайки юмрук в стената за да мен.
-Н-не... Бях сама... - излъгах набързо.
-Ако разбера, че си била с онзи...
-Н-не бях... Разхождах се и изведнъж видях обява за работа и-и..
-И ти хрумна да действаш, без да ме питаш!? - попита раздразнен. - Няма да работиш!
-Н-но... - опитах да възразя, но той ме прекъсна.
-Казах "не", Алис!
-Моля те, Зейн! - за пръв път от месец го погледнах в очите. Чувствах се толкова слаба докато го правех. - Ти постоянно си навън, къщата е голяма, а аз по цял ден стоя сама тук. Задушавам се, разбираш ли?
-Това ли е всичко? Не искаш да си сама? Можеш да идваш с мен!
-Не искам да съм...ти в тежест. - отдъхнах си.
-Все още имам чувството, че ме лъжеш. - отбеляза той, гледайки ме проницателно. Затворих очите си, след като забелязах как облизва устните си. Защо настръхнах?
-Отвори очите си, Алис! - заповяда вече по-спокоен. Поех си въздух и го послушах. Отворих очите си, озовавайки се само на няколко сантиметра от него. Имах чувството, че близостта му притиска дробовете ми, спирайки въздуха ми. Беше толкова, толкова близо,но изведнъж се отдръпна. И за пръв път останах разочарована от дистанцията между нас. Какво ми става?
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
