Last love sip

26

Очите ме боляха. Исках да плача, но вече не можех. Исках да заспя, но болката в душата ми и тялото не ми позволяваше. Защо ми го причини? Защо ме обиди така? Аз исках само да го измъкна от там. Не взех онези пари доброволно, когато разбрах Аштън вече беше направил всичко. Очите ми започнаха да се затварят от умора. Тогава чух отварянето на вратата,последвано от няколко псувни. Той отново беше пиян, а аз отново бях смазана. Седна до мен, а аз се преструвах, че спя.

-А можеше всичко да бъде различно... - каза провлачено той и постави ръката си на одеалото, завивайки ме. - Знам, че не съм добър човек. Наранявах те, в опитите си да те запазя. Всеки път, когато си покрай други искам да ги избия, защото знам, че ще ги харесаш повече от мен. Но знам, как се чувстваш щом се сетиш, че единственото, което ще получиш е мен... И се връщаш обратно при насилника си. При чудовището, за което ме мислиш. Аз не бяха такъв, знаеш ли? Ти си виновна да бъда това, което съм.! Ти и тази шибана връзка по между ни. Каква връзка аз те наранявам физически, докато ти ме мачкаш психически. На следващия ден... На следващия ден се правим, че всичко е наред и нищо от това не се е случило, не защото това е истината, а защото свикваме. Това се превърна в рутинна по между ни. Може би това ще бъде нашето "завинаги"... Но аз не искам да е. Искам да изпиташ поне частичка от това, което аз чувствам. Да ме разбереш макар винаги аз да не те разбирам... Защо всичко е толкова сложно? И защо ти казвам всичко това докара спиш и не ме чуваш? Може би защото съм страхливец. Не говоря за чувствата, защото мислят, че ги нямам. По-лесно е да ги крия. Никой не може да те нарани, но ти успяваш, Алис. Ти успяваш каквото и да правиш! А аз си оставам същия провал, имащ "съкровище"до себе си...Искам всичко да бъде различно. Не искам да ме запомниш с това, че бях твоят насилник, Алис. Не искам...