Last love sip

34

Чаках с часове да се събуди. Чаз каза, че всичко е заради стреса. Аз съм виновна. Ако не бях се доверявала на някакъв си непознат, той нямаше да е в това състояние. Чаз излезе от стаята, съобщавайки ми, че се е събудил. Изправих се от мястото си и влязох в стаята, в която бе настанен съпругът ми.

-Хей. - казах, заставайки до него. Чудех се защо не ми каза нищо. Защо не се защити, когато Аштън го обиждашe.? Наблюдавах го докато се настаняваше към края на леглото, освобождавайки място.

-Легни до мен. - помоли ме. Поклатих отрицателно глава.

-Трябва да си почиваш, леглото е за теб.

-Поне седни до мен. - казах тихо. Изглеждаше блед. Сякаш нямаше сили да говори и да направи каквото и да е. Седнах до него, стараейки се да не го допирам.

-Добре ли си? - попитах го. Наблюдаваше ме за малко след което погледна на страни, въздишайки тежко. Затвори очи, а лицето му се изкриви в болезнена гримаса. - Боли ли те?

-Не... - изглеждаше зле,макар да казва, че е добре. - Какво ти има? Къде ти е усмивката?

-Много се изплаших, Зейн. - признах си, позволявайки на две сълзи да се стекът по бузите ми. Усетих ръката му, която ги изтри. Усмелих се да го погледна в очите. Изглеждаше някак разстроен.

-Защо? Защо се изплаши?

-Т-ти припадна пред очите ми! Помислих си, че....Много се изплаших за теб.

-Защо? Аз бях най-големият ти враг в продължение на месеци. Държах се с теб зверски. Бях чудовището в очите ти. Като всяко момиче и ти винаги  си мечтала за перфектен рицар в доспехи.... А получи чудовище. - говореше толкова тихо и измъчено. Сълзите продължаваха да се изсипват от очите ми. Припомняйки ми за това, сякаш ме караше да поглъщам отрова. Смъртоносно и болезнено се чувствах, вслушвайки се в думите му. Едва, когато успях да овладея гласът си проговорих.

-А-аз никога не съм чакала принца на бял кон. Нито рицарят в доспехи. Винаги съм си мечтала за човек, който ще ме обича. Мечтала съм да го обичам с цялото си сърце, а той да отвръща на чувствата ми... Не отричам, че до сега това с теб не вървеше по план, но не е късно да го променим. Зейн ти не си лош човек. Напротив! Просто не споделяш с мен, не ми показваш чувствата си, страхувайки се да те нараня. Искам само малко доверие от твоя страна.

-Имам ти доверие, Алис.

-Не го показваш!

-Ще се постарая, но искам да те помоля нещо.

-Добре... Нещо лошо ли има? - все още изглеждаше изморен и блед. Вероятно е от стреса. Трябва да внимавам повече..

-Не, всичко е наред. След като изляза от тук заминаваме.

-Заминаваме? Какво, ние ли? Къде?

-Изненада.

-Защо така изведнъж реши да заминем? Къде ще ходим? Защо?

-Алис, няма да ти кажа нищо.

-Поне ми кажи каква е причината.

-Не сме били на меден месец.-какво? Наистина ли чух правилно? Той е на легло и всяка секунда се притеснявам дали е добре, боли ли го нещо, а той мисли за меден месец?

-Зейн, ти не си добре...

-Добре съм, Алис! Искам само това... Моля те. - нямаше какво друго да направя освен да се съглася. Е, явно заминаваме.