Чаках с часове да се събуди. Чаз каза, че всичко е заради стреса. Аз съм виновна. Ако не бях се доверявала на някакъв си непознат, той нямаше да е в това състояние. Чаз излезе от стаята, съобщавайки ми, че се е събудил. Изправих се от мястото си и влязох в стаята, в която бе настанен съпругът ми.
-Хей. - казах, заставайки до него. Чудех се защо не ми каза нищо. Защо не се защити, когато Аштън го обиждашe.? Наблюдавах го докато се настаняваше към края на леглото, освобождавайки място.
-Легни до мен. - помоли ме. Поклатих отрицателно глава.
-Трябва да си почиваш, леглото е за теб.
-Поне седни до мен. - казах тихо. Изглеждаше блед. Сякаш нямаше сили да говори и да направи каквото и да е. Седнах до него, стараейки се да не го допирам.
-Добре ли си? - попитах го. Наблюдаваше ме за малко след което погледна на страни, въздишайки тежко. Затвори очи, а лицето му се изкриви в болезнена гримаса. - Боли ли те?
-Не... - изглеждаше зле,макар да казва, че е добре. - Какво ти има? Къде ти е усмивката?
-Много се изплаших, Зейн. - признах си, позволявайки на две сълзи да се стекът по бузите ми. Усетих ръката му, която ги изтри. Усмелих се да го погледна в очите. Изглеждаше някак разстроен.
-Защо? Защо се изплаши?
-Т-ти припадна пред очите ми! Помислих си, че....Много се изплаших за теб.
-Защо? Аз бях най-големият ти враг в продължение на месеци. Държах се с теб зверски. Бях чудовището в очите ти. Като всяко момиче и ти винаги си мечтала за перфектен рицар в доспехи.... А получи чудовище. - говореше толкова тихо и измъчено. Сълзите продължаваха да се изсипват от очите ми. Припомняйки ми за това, сякаш ме караше да поглъщам отрова. Смъртоносно и болезнено се чувствах, вслушвайки се в думите му. Едва, когато успях да овладея гласът си проговорих.
-А-аз никога не съм чакала принца на бял кон. Нито рицарят в доспехи. Винаги съм си мечтала за човек, който ще ме обича. Мечтала съм да го обичам с цялото си сърце, а той да отвръща на чувствата ми... Не отричам, че до сега това с теб не вървеше по план, но не е късно да го променим. Зейн ти не си лош човек. Напротив! Просто не споделяш с мен, не ми показваш чувствата си, страхувайки се да те нараня. Искам само малко доверие от твоя страна.
-Имам ти доверие, Алис.
-Не го показваш!
-Ще се постарая, но искам да те помоля нещо.
-Добре... Нещо лошо ли има? - все още изглеждаше изморен и блед. Вероятно е от стреса. Трябва да внимавам повече..
-Не, всичко е наред. След като изляза от тук заминаваме.
-Заминаваме? Какво, ние ли? Къде?
-Изненада.
-Защо така изведнъж реши да заминем? Къде ще ходим? Защо?
-Алис, няма да ти кажа нищо.
-Поне ми кажи каква е причината.
-Не сме били на меден месец.-какво? Наистина ли чух правилно? Той е на легло и всяка секунда се притеснявам дали е добре, боли ли го нещо, а той мисли за меден месец?
-Зейн, ти не си добре...
-Добре съм, Алис! Искам само това... Моля те. - нямаше какво друго да направя освен да се съглася. Е, явно заминаваме.
YOU ARE READING
Last love sip
FanfictionТова беше последният ми шанс да го обичам. Последният му шанс да си прости. Последния ми шанс да му покажа какво значи любов. Последният му шанс да разбере какво значи любов. Това беше нашата последна глътка любов...