Зейн излезе,а аз щях да изляза с Аштън. Не знам защо, но е искал да говори с мен за нещо много важно. Явно боя не му е стигнал. Когато пристигнах в кафенето, където се бяхме уговорили да се чакаме, него все още го нямаше. Почаках няколко минути след което се появи.
-Съжалявам, че закъснях.
-Няма проблем.
-Как си Алис?
-Наистина ли ме питаш това.? Как да съм?-отвърнах на въпроса с въпрос.
-Съжалявам за това. Не исках да те целувам. Тоест исках, но не така... Имам в предвид... Знаеш, че те харесвам, но знам че искаш да бъдем само приятели, защото ти си омъжена. Но въпреки това аз не искам да прекратявам връзката си с теб. Тоест приятелска връзка... - беше притеснен и постоянно, се почесва зад врата. Беше сладък.
-Няма проблем, Аштън. Просто бях обидена, защото ти мислиш, че ми е много приятно цялото това нещо със Зейн.
-А не ти ли е? - поклатих отрицателно глава. - Защо тогава... Не го напуснеш?
-Няма къде да отида.
-Ами родителите ти?
-Изключих тази опция още преди три месеца.
-Можеш да останеш при мен!
-Аштън, това е много мило, но не мога. Просто забрави за това. Ти каза, че има нещо важно, за какво ме извика?
-Исках да ти кажа, че един приятел предлага работа и аз мисля... Ако събереш пари можеш да се изнесеш. Аз ще ти помагам...
- Какво работа?-игнорирах последното му изречение.
-Ще работиш в заведение за пица като сервитьорка. Разбира се ако те устройва. Плаща добре.
-Не знам... Никога до сега не съм говорила със Зейн за това.
-Какво? Разрешение ли ще му искаш?
-Не.. - излъгах, разбира се, че първо ще го попитам. Не искам да става някакъв проблем от това.
-Хайде, ела! Ще те запозная с приятеля ми. - станах и тръгнахме към заведението на Майк, до колкото разбрах. Имал е заведение за пица. Тоест пицария.
Когато пристигнахме и видях момчето вътре се сковах. Това беше момчето, което Зейн преби. Явно и той ме позна.
-Хей, Майк! - поздравиха се с Аштън.
-Ъруин, кого ни водиш?
-Това е приятелката ми, Алис.
-Приятелка? - попита той, изненадан. Сигурно сега ме мисли за някаква...
-Просто приятелка, Майк!
-Приятно ми е, Алис! Аз съм Майкъл. - каза и подаде ръката си.-Какво ви води тук? - попита, не сваляйки очи от мен.
-Трябват ѝ пари. Ти търсиш сервитьорка. Мисля, че се досещаш.
-Добре, но първо трябва да ѝ задам няколко въпроса. - кимнах. - Ела с мен, Ъруин ти оставаш тук!
YOU ARE READING
Last love sip
FanfictionТова беше последният ми шанс да го обичам. Последният му шанс да си прости. Последния ми шанс да му покажа какво значи любов. Последният му шанс да разбере какво значи любов. Това беше нашата последна глътка любов...