Last love sip

22

Бях готова за първия си работен ден. Тъкмо щях да изляза, когато чух гласът на скъпият ми съпруг, които до сега беше зает с алкохола в чашата си.

-Къде отиваш?

-На работа.-отвърнах.

-Значи,няма да ми се подчиниш? - след думите му поклатих отрицателно глава, избягвайки очен контакт с него. Нещо ми става, а докато не разбера какво трябва да стоя далеч от него. Колкото повече, толкова по-добре за мен.

-Ще закъснея. Трябва да тръгвам. - казах и се опитах да изляза, но той хвана ръката ми.

-Едва ли онази би имала нещо против ако си тръгнеш по-рано.

-Да си тръгна по-рано? Зейн това е първият ми работен ден, не мога да отида и да му кажа, че трябва да се прибера по-рано!

-На него?... Знаеш ли? Нека да те закарам! Тъкмо ще се запозная с него.

-Не... Така де, не е нужно. - опитвах се да го спра.

-Казах нещо, Алис! Тръгвай! - заповяда и се качи в колата. Влязох след него и изчаках да тръгнем. Трябваше да го разубедя по някакъв начин.

-Защо искаш да си тръгна по-рано? - попитах го.

-Ще разбереш след като го направиш. - опитвах се да му задавам въпроси за да се разсее и да забрави, но той ми отговаряше само с по една дума. Изненадана съм, че изобщо отговаряше, а не ми се развика да млъкна. Преди да се усетя пристигнахме и слязох от колата.

-До после, ще се опитвам да говоря с него... - казах, но бях прекъсната.

-Алис, млъкни. Извикай го! - ами сега? - Не ме гледай така, а прави каквото ти казвам! - повиши тона си.

-Няма... М-моля те, Зейн! Закъснявам, не ме карай да...-бях прекъсната този път от звънящия му телефон.

-Чаз? Не, забравих. Добре. Сега ли? След малко съм при теб. - отговаряше без да сваля поглед от мен. Изглеждаше ядосан, но се опитваше да не го показва.

-Трябва да тръгвам, но ще те взема в шест! До тогава си мисли как трябва да се държиш с мен! Може би по-късно ще ти припомня!... - каза и тръгна към колата си, но спря и се върна. -.. Нали помниш какво стана последния път, когато избяга? - кимнах без да вдигам поглед от обувките си. - Мисли му какво ще стане, ако се върна и не те открия. - заплаши ме и направи нещо неочаквано. Целуна ме. Не беше нежна и приятна целувка. Той просто притискаше устните си в моите грубо и насилствено, докато не му отвърна. Едва когато се отдръпнах си поех въздух. - До после... Скъпа.!