Last love sip

8

Не знам защо, но днес Зейн е решил да ме изведе навън. Обикновено излизаме само вечерта, когато иска да се напива с приятелите му. След като пристигнахме пред верига от скъпи магазини, той реши да ме задърпа към този с бельото. Не се учудих, че от всички избра точно този. През цялото време той разглеждаше бельото и говореше глупости, а аз стоях в страни. Поне докато не ме накара да го пробвам. Отказах му, но след като ме задърпа принудително в пробната нямах друг избор. Или трябваше да изпълня заповедта му, или той сам щеше да свърши работата си. Започнах да разкопчавам ризата си, но спрях след като осъзнах, че той все още е тук.

-Няма ли да излезеш? - попитах го тихо.

-Смятам да остана. Защо? Да не би да ти преча? Нещо нередно ли правя?

-Моля те, излез... - помолих му се, но той не ме послуша и се зае с откопчаването на ризата ми. Опитах да се отдръпна, но пробната беше тясна и нямаше как да се измъкна.

-Какво има, Алис? Просто искам да помогна на съпругата си. Да не би да се срамуваш? Все пак не е като да не съм те виждал без дрехи. - очите ми се бяха насълзили, но въпреки това не помръднах. Той няма да го направи тук, нали? Няма да се възползва от мен в пробна на магазин за бельо! Нали?

-З-Зейн... Остави ме, моля те! - бях на ръба да се разплача от страх, когато някой почука на вратата на пробната. Зейн, не му обърна внимание, а започна с отстраняването и на дънките ми. Защо не мога да помръдна и да спра всичко това?

-Хайде, мамка му! - извика човека пред вратата. Изглежда, че Зейн се раздразни от недоволните му викове. След втората или третата псувня напуснала устата на човека, Зейн изведнъж се обърна и отвори вратата. Инстинктивно вдигнах ризата си от земята, прикривайки тялото си.

-.. Върви на майната... Чаз?

-От кога правиш секс в пробната, Малик! - подигра му се той, карайки ме да настръхна.

-Сякаш ти никога не си го правил! - отвърна Зейн и се разсмя,а аз още стоях в съблекалнята засрамена и объркана. - Чаз, това е моята съпруга Алис.

-Здравей! - каза той и спусна поглед по тялото ми, а аз само се усмихнах неловко. Явно Зейн си спомни за вида ми в момента и дръпна леко вратата, закривайки гледката на приятеля си. Обърнах се за да се облека, тогава чух гласът на Зейн.

-Алис, облечи се, а ние ще бъдем в кафенето отсреща! Щом си готова и вземеш това което пробваше... - усещах нотката на развеселение в гласът му, а след това чух стъпки. Реших, че е излязъл, но щом чух шепота му, разбрах че съм сгрешила. -...довечера ще продължим това, което не успяхме!

Преглътнах тежко и закопчах ризата си едва едва. Ръцете ми треперят. Толкова ли се боя от него? Може би да, след като знам, че е  способен на всичко. Вдигнах нещата, които трябваше да пробвам от земята и излязох от пробната, но се блъснах в някого и чантата ми падна на земята.

-Извинете...