Last love sip

32

Зейн трябваше да отиде на бизнес партито на майка си и ме помоли да отида с него. Не изгарях от желание да отида, но не исках да го оставям сам. До къде само стигнах. Преди исках всяка свободна минута без него, сякаш се хващах за част от свободата си,а сега доброволно отивам с него. От друга страна сега не е преди. Зейн е мил и аз не го мразя...

Почти бях готова, когато Зейн влезе в стаята без да почука, заварвайки ме с разкопчана рокля. Не се притесних, което беше странно. Знам, че много пъти ме е виждал и без дрехи,но никога до сега не съм се чувствала така. Усмихнах му се засрамена и му обърнах гръб.

-Ще ме закопчаеш ли? - помолих го. Той дишаше тежко, дали не го боли. Тъкмо щях да се обърна за да го погледна, когато усетих ръцете му на гърбът си. Ръцете му започнаха да описват фигурки и завъртулки по нея, заливайки я с топлина. Беше приятно, харесваше ми. Момента, в който усетих устните му на вратът си се разтопих. Сякаш краката ми започваха да омекват, а въздухът да се сгъстява.

-З-зейн. - прошепнах тихо, едва поемайки си въздух. Тогава усетих липсата на устните му. Закопча ципът на роклята ми, а след това се  отдръпна. Обърнах се за да го погледна. Усмихваше се, а очите му сияеха,пораждайки и моята усмивка.

-Ще тръгваме ли? - кимнах и взех чантата си. Пътувахме в мълчание. Всичко все още е толкова странно. Това напрежение, което преди ни задушаваше сега го няма. Грубият и егоистичен задник, беше заместен от принцът на бял кон. Сякаш бях в някоя приказка.

Когато пристигнахме Зейн хвана ръката ми, повеждайки ме вътре. Всички бяха облечени елегантно и изглеждаха невероятно. Майката на Зейн беше една от тях. Елегантно облекло, прическа, грим и прецизни движения. Изглеждаше толкова съвършена и надута. Тя се зарадва да го види, но не мога да кажа същото и за мен.

Цялата вечер премина в разговори за бизнес. Чудех се какво изобщо правех тук, но щом усетих около ръката си тази на Зейн веднага си спомних причината. Макар Зейн да бе до мен все още можех да чуя подигравките на другите жени. Опитвах се да не им обръщам внимание, но те не спираха. Нямат ли си свой живот?

-Ние ще тръгваме. - съобщи Зейн, карайки ме да се усмихна. Почти бяхме излезли, когато се появи някакъв мъж със съпругата си и заговори Зейн. - И аз се радвам да ви видя. Нека да ви представя съпругата си Алис. - представи ме Зейн, а аз се усмихнах любезно, но в отговор получих само злобен поглед от жената, която прошепна нещо на мъжът до нея, карайки го да ме погледне подигравателно. Какво толкова ми имаше? Не знам какви слухове се носят за мен и защо винаги получавах подобно отношение, но искам това да спре веднъж завинаги. Почти бяхме стигнали до колата, когато Зейн се спря  и целуна ръката ми.

-Не им обръщай внимание, Алис! За мен ти си перфектна.