Last love sip

17

Изправих се на краката си и инстинктивно пристъпих крачка назад,но това не попречи на Зейн да се доближи още повече, блъскайки ме върху леглото.

-Зейн, недей. Моля те! - шепнех тихо. Очите му бяха толкова черни, че започнах да губя всякаква надежда да ме пусне. Той отстрани дрехите ми, а след това се изправи и съблече тениската си. Отново се настани върху мен, а аз се опитах да го изритам с крака, тъй като държеше ръцете ми. Не помръдваше от мен. Беше залепил устните си за моите сякаш чакаше аз да му отвърна. Точно сега не можех да помръдна от страх,но противно на всичките ми очаквания не направи нищо друго.
Отново се изправи от мен и вдигна тениската си от пода. Сълзите ми пречеха да виждам. Погледа ми беше замъглен, но въпреки това забелязах, че отново се настанява до мен. Очаквах всичко. Но не и това. Зейн ми облече тениската си. Той ми даде да нося неговата тениска и това не беше всичко. След като премуши ръцете ми през нея, той не си тръгна, а легна до мен, прегръщайки ме.
Не знам дали трябваше да се боя, но в момента нямах сили дори да мисля. Всичко ми се струваше като един сън. Сякаш в реалността той наистина би се държал мило с мен. Но знам, че не е така. Това е просто един сън, от който ще се събудя всеки момент и отново ще бъда наранявана...

Отворих очи и се огледах. Същата стая, същото легло, но бях сама. Станах от леглото и се погледнах в огледалото. Същата тениска, същите белези. Все още живея в онзи кошмар... Излязох от стаята, но се спрях на стълбите, когато чух гласове идващи от хола. Познавах тези гласове. Това бяха родителите на Зейн. Въздъхнах. Не ми стигаше синът им, който ме обърква, а сега и те са тук. А всичко беше различно...

Преди сватбата познавах само тях. Държаха се добре с мен или поне така мислех, имайки в предвид трите ни единствени срещи. Но след като стъпих в този дом отношенията им към мен станаха видимо по-студени.

Бях се подпряла на рамката на вратата и ги наблюдавах. Майка му беше изнервена от безразличието в гласът му, а темата. Темата мисля, че бях аз.

-Не разбирам, щом избра нея още щом видя снимката ѝ, значи е имало нещо в нея! А сега какво ми казваш?!

-Успокой се, майко! Тя е моя съпруга и ще правя каквото аз реша за правилно!

-Добре! Предавам се! Правете каквото си искате! Но ако някой ден ти се случи нещо лошо, не разчитай на мен, защото те предупредих! - каза за последно и се насочи към мен или по-точно към вратата. - Махни се от пътя ми, Али!

-Алис... - поправих я,а тя се спря на вратата, гледайки ме от високо.

-Не ми трябва името на жената, която иска да съсипе живота на синът ми.

-Не съсипвам нищо. - казах в своя защита.

-Разбира се! Ако аз имах право на избор, в момента нямаше да си тук, а да умираш от глад при родителите ти! Благодари на синът ми, че от всички избра теб! Тази, която ще го погуби.. - от всички? Имало е и други момичета? Гледах объркано към съпругът си, а той просто гледаше в нищото. Значи е имал шанса да тормози друга,а е избрал мен? Защо от толкова момичета е решил да съсипва точно моят живот? Сега друга можеше да бъде на мое място. И може би той щеше да я обича и да се грижи за нея. Макар да съм сигурна, че този човек не знае какво е да обича. Или поне не го е показвал...