Застрашена

Глава 1

Казвам се Кристина Болеева, на 22години съм, не много висока, с черни очи, с лунички, с големи и плътни устни и много къдрава кестенява коса. Родена съм в Бургас/България, но работя и уча в Ню Йорк. Имам двама по - малки братя близнаци Илиан и Павел, но... изобщо не си личи, че са по - малки от мен.
Работя като секретарка в една доста голяма и властна компания и уча 2 - ри курс за психолог в университета в Ню Йорк
Живея в малък апартамент близо до работата ми и университета, с моето куче Артур( голдън ретрийвър-златен, на 1мусец). Преди 2години се разделих с бившото ми гадже, но пък си останах ме приятели. Обожавам да пея и да танцувам, а най - странното е че ми се полочава... поне от това което разбирам от моите родители и най - добрата ми приятелка Деси.
-----------------------
Събудих се от най - гадното нещо в живота ми, а то е проклета аларма. Дори се нарежда преди грозния ми и дебел, и адски дразнещи я ми шеф. Станах от леглото, погалих Арти, който още спеше на леглото ми, пуснах си музика и влязох в банята. Свърших всичко нужно в банята и излязох, облякох набързо един черен клин и бяло худи, вързах косата си на опашка, взех каишката на Арти и отидох до вратата. Обух си сивите Адидаски и излязох с кучето си.
След едночасова разходка с кучето, се прибрах, измих му лапите и след това и аз влязох да се къпя. Като се сетя, че отново трябва да ходя на работа при ония пумиар ми се гади, не стига че му слогуваме, а и не спира да ни гледа задниците и да ни опипва уж случайно и сме задължени да носим къси рокли или поли по тялото, защото сме били по хубави, а всички знаем защо го прави. Взе да ми писва и се моля по - скоро да напусне и да се надявам, че на негово място ще дойде някой по свестен... поне малко, не искам много, нали?
Увих кърпата си около тялото и излязох, Арти си играеше с топчето си в леглото ми както винаги. Подсоших се и си облякох бял комплект бельо и застанах пред гардероба ми, изкарах си бежова блуза по тялото с широки ръкава и къса бяла пола -
пак по тялото. Сложих ги на леглото и се захванах с грима, сложих си фон-дьо-тен, коректор, дебела очна линия и червено матово червило. Облякох се набързо, сложих златен часовник на едната ръка, а на другата златна гривна, златни обеци и колие. Обух си високите, бели токчета, взех си чантата и ключовете ми за колата и тръгнах, колкото и да не искам.
След 45мин. бях пред сградата, слязох от колата и се насочих към входа, влязох вътре и момичето на рецепцията ме спря.
- Май вече има ме нов шеф.