Застрашена

Глава 34

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

- Хардин писна ми да спорим, просто се съгласи с мен. Ако направим сватбата след като се роди детето, ще бъде просто някаква лудница. Ние не били трябвало да се забавляваме, а не да се притесняваме дали детето ще се нарани, или пък дали му се спи или нещо друго. - Хардин се обърна към мен и ми подаде чаша с ябълков сок.
- Окей, съгласен съм с теб за това, но представи си малко човече, което ни носи пръстените. Не е ли сладко? - отпих от сока си и тръгнах да казвам нещо, когато той започна да говори - Сега, ако ми кажеш, че поне малко не ти се струва сладко ще се хвърля.
- Сладко е, но все пак.
- Добре... може да измислим нещо друго?
- Слушам те, скъпи.
- Еми може да е само за церемонията и  след това да го оставим на жената на Алмаз или пък на майка й.
- А да, да занимаваме жената.
- Виж, скъпа... - беше прекъснат от телефона си, взе го и се намръщи. - Момент... 5мин. - вдигна и се качи по най бързия начин на втория е

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

- Бързо казвай.
- Шефе, възможно ли е да дойдете до офиса? - не ми се гледа грозните физиономии на хората ми.
- Защото?
-  Джесика Ривера, те търси и няма да си тръгне докато не говори с теб. - да и трябва да гледам още по грозната физиономия на бившата, силно каза, но както и да е.
- 20мин. и съм в офиса.
- Разбрано, до чуване. - затворих телефона и слязох по стълбите. А аз си мислех, че повече с курви няма да говоря. С Джесика не съм говорил от 8г., беше добра в леглото, но и пак беше някак си дървена. Все още не мога да намеря обяснение, защо иска да говори с мен. Аз казах ли, че нещо ще стане, което да скапе всичко хубаво в живота ми?! Метнах телефона на дивана и застанах пред големия ми прозорец. Обичам да стоя и да гледам през прозореца, успокояващо е.
- Ще ми кажеш или да те измъчвам? - обви ръце около кръста ми и се облегна върху мен.
- Всичко ли трябва Ви кажа, шефе? - усмихнах се и я погледнах през рамо.
- Да, слушам те.
- Ще трябва да ходя до офиса и ще трябва да говоря с една от бившите ми, тази дума звучи направо смехотворно, особено като е свързана за нея.
- По скоро аз трябва да се притеснявам, не ти.
- Ти се моли да не й завъртя главата на 360°, че баща й и сестра й са военни и ще стане голямо мазало.
- Ако искаш да дойда?
- Знаеш, че не можеш, а и аз не искам.
- Знам, знам. Ти отивай, аз ще изляза с Деси, че и трябва да минем през някъде.  - това момиче ще го заключа някъде далеч и то под земята, взе да ми писва от нея.
- Къде ще отивате? - мразя като не ми казва, а на напоследък е доста често.
- Ще разбереш. - поне ще има за какво да мисля и няма да слушам оная. - Значи, аз отивам да се преоблека и излизам с Деси, а ти гледай да не я убиеш.
-  Ясно. - обърнах се към нея и я целунах. - Айде отивай да се оправяш.