Застрашена

Глава 19

- За какво? - дано да не е нещо много сериозно, че днес не ми се убива, а ако застрелям някого Кристина ще ме кастрира.
- Приятелката ми беше отвлечена от Силвия. - Силвия ли? Коя е таз?
- Силвия? Сестрата на Мартин? - дано не е тя, че наистина не ми се убива.
- Същата. Не мога сам да отида, имам нужда от хора, ти си единствения на който мога да се доверя. - а, тъкмо ще си порасея от тоз Юрии, че главата ми ще гръмне.
- Ще извикам хората си и ще се срещнем в офиса ми.
- Тръгвам веднага. - затворих. Значи първо трябва да звънна на Иън и после на Алмаз за да се обади на Криси и да отиде при него.
- Искам няколко джипа пълни с мутри и всички хрътки.
- Колко точно коли? - мисли, мисли.
- Преди това, около Плъх ли си?
- Да.
- Кажи ми да намери Силвия.
- Оная ли?
- Да.
- Момент. - дали още ме мрази. Искам да видя физиономията й като ме види, ще се хиля като надрусан. - Значи, те са в изоставения завод "Колстрийм"
- Айде взимай Джо и идвайте.
- Разбрано. - и сега е време да звънна и на Алмаз. С колко хора ще говоря днес?
- Ало, ти звънна. Някой ще ходи при родителите си. - е не! Ти се ебиваш с мен? Днес по зле няма как да стане.
- Слушай ме внимателно. Ще ти пратя телефона на Кристина, ще й се обадя да те чака пред блока, искам да я вземеш и да я заведеш в апартамента ми и да внимавате и то много.
- Добре.
- Ай тръгвай. - затворих, пратих телефона на Криси и й звънах. - Ало, слънце, пратил съм Алмаз да те вземе, че станаха едни неща и искам да си в безопасност.
- Добре. Неща сериозно ли е?
- Не е, спокойно.
- Добре. Може ли да взема Арти?
- Разбира се.
- Благодаря. Моля те пази се, скъпи. Обичам те! - колко мило, никой не ми е казвал такива думи, след смърта на баба и дядо.
- Винаги. И аз теб!
- Айде върши си работата.
- Чао, слънце. - затворих телефона, излязох от офиса и видях Кристиян.
- Не знам колко сте добри, но ако до 10мин не съм до нея ще ви очистя всичките. - ауч, това беше много гадно. Никой не се съмнява в моите сили. Това пък прозвуча много гадно. Отидох при него и се усмихнах леко, почти незабележимо.
- Спокойно брато те са мои хора. Можеш да разчиташ на тях преди да си ги убил. - Джо и Иън стояха сериозни и леко отчаяни. Писнало им е от мен.
- Надявам се. - ех т'ва доверие, толкова ли не се е научил, че аз съм най - добрия в тези неща.
- Представям ти най - доверените ме хора. -  Иън и Джо. - здрависаха се.
- Не знам какво сте намерили, но засега знам че си намират в изоставен завод "Колстрийм"
- Ние намерихме тази информация, също така не е само Силвия заедно с нея. - каза Иън докато гледаше нещо на компютъра.
- С кого тогава? - дали ако Криси разбере, че най - вероятно ще убивам, ще убие мен? Най - вероятно.
- С четирима мъже, но не сме ги установили кои са те. - то как да го направят, като там има 3камери на кръст.
- Тогава се заемайте за работа, докато ние направим плана за действие. - излязохме от офиса ми - Не се тревожи, ще я намерим. 
- Дяволски съм сигурен, че ако косъм падне от главата й няма да помисля да я убия. - аз съм дяволски решен, че ако не спре да се панира ще го убия.
- Изпратил съм хората си към  завода, където отиваме и ние, само искам да си спокоен. - че нервите ми да не се оптегнат и да те препарирам някъде и сам да си свърша работата.
- Спокоен?! Сякаш всичко се повторя отново.
- Знам, но този път ще е с щастлив край. - качихме си в джипа и тръгнахме. Обмисляхме плана, а Крис беше някъде другаде и изобщо не ме слушаше, поне така мисля. Сега малко пред история за мен и Крис. Бяхме в една мафия, водена от Мартин, точно тогава започнах да се друсам, заради него. С Кристиян се сближавахме, всеки ден, опита се да ми помогне но моя инат надделя и изобщо не го послушах. А историята ми със Силвия е много, много къса, чуках я около седмица, писна ми и до там беше всичко, после не знам к'во стана с нея и да, т'ва е. Това е  доказателство, че аз съм пълен задник.

Навсякъде имаше хора, на всеки ъгъл и на покрива на всяка сграда около завода имаше снайперисти
- Разбра ли? Влизаме първо ние, след това останалите. Не забравяй не губи търпение, тя ще има нужда от теб. Ясно? Размърдаш ли си пръсти стрелям.
- По ясно от всякога. - що не ти вярвам.
- Нека върнем приятелката ти, става ли? Непоносим си, когато си под стрес. Не знам как те търпи като я измъкнем ще я поздравя. - как ме удари в корема? Келеш!
- Никой не пипа нещо мое. Не забравяй. - ооо, съжалявам ваше височество, идиот.
- Все така отбранителен, не си се променил.
- Ако не зависеше живота й щях да те сритам, брато. - много лош станал бе. Ама аз винаги ще го бия по лошотия.
- Знаеш братята винаги се подкрепят. Независимо кога и къде.
Преди да се насочим към входа, отидох при един от джиповете ми и отворих багажника. Обожавам гледката на адски много оръжия.
- Не съм виждала толкова много оръжия на клуб от както бях на 16г. - ти не си живял, брато.
- Ето пак имаш шанса да видиш.
- А сега да влизаме.
- Дам. - всички се разтичаха, взех снайпер със заглушител и два карамбита и се насочихме към входа. А няма да стане тази. - Ти оставаш тук, докато не заемем местата в цялата сграда. Не мога да позволя нещо да се случи. Изчакай 5мин и влизай. Запомни винаги ще съм до теб, но те много близо за да не ме видят. - съчувствам му. Сложих снайпера през рамо, заобиколих завода и започнах да се катеря до отворения прозорец. Влязох вътре и започнах да ходя към мястото с най - много видимост, когато един от хората ми звънна.
- Шефе, шефе. Кристиян влезе!
- Моля?! Ще го убия тоз нещастник, тъп ли е?
- Какво ще правим?
- Нищо, аз съм близо до мястото. Просто стойте на местата си, ясно?
- Да. - ще го убия аз.

Здрасти, отново на всчики! Как сте? Какво правите? Отново качих от тази помия.Съжалявам, ако има грешки. Надявам се да ви хареса.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣