Застрашена

Глава 31

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Стоях пред светофара и чаках да светне зелено, когато една кола спря до мен и започна да ми свири. Вдигнах ръце в очудване и го накарах да си свали прозореца на колата. Колкото обичам да карам рано сутрин мотор, толкова и мразя.
- К'во искаш, бро? - вдигнах предпазното стъкло на каската ми и бях все още толкова объркан. Нещо не ми става ясно.
- Ай да си направим едно състезание. Ти и аз! - а тоз колко е пиян, дори не мога да опиша.
- Бро, не ми се занимава с пияни газове, така че довиждане. - погледнах светофара, още 10сек и тръгвам.
- Какво ми каза, мишко? - не ми се занимава. Оф, що все на мен олигофрени се падат. Айде зелено! Спуснах си предпазната стъкло и тръгнах.

От 10мин. карам и от толкова време този нещастник кара подир мен. Ще го накарам да отбие и готово. Искам да разбера к'во толкова иска. Накарах го да отбие, спрях пред него, той слезе от колата и аз от мотора.
- Айде да спреш да караш подир гъза ми! К'во ще кажеш?!
- Просто едно състезание, нищо друго бро.
- Да и за това щеше да ме блъснеш и то три пъти? Казах ти няма да си състезавам с пиян гъз. 
- Е, пич! Нека да не се обиждаме. Не съм пил и капчица. - ама направо. Повярвах ти!
- Виж прибери се у вас и не се занимавай с такива глупости, ако продължаваш ще стане по лошо и то за теб. -  качих се на мотора си и потеглих към нас. Надявам се да ме послуша и да се прибера.

След 20мин. се прибрах и отново работих по случая с близнаците. Напът съм да отида в затвора при тях и да ги убия аз, а този мъж е като призрак. Абсолютно нищо за него, дори не мога да намеря кои са му родителите, но не знам защо имам чувството, че има роднини в мафията и точно те го покриват толкова добре. Облегнах се на масата и продължавах да гледам екрана на лаптопа отчаяно.
- Хардин?! - вдигнах поглед, слънцето стоеше на вратата и търкаше едното си око. Същинско ангелче, е през повечето време.
- Слушам те, бебе. Защо не спиш? - повдигна рамене и си прозя. Дойде при мен, седна в скута ми и се сгуши в мен.
- А ти защо не спиш? - гушнах я и я целунах по главата.
- Имам работа и то много. Съжалявам, след малко ще дойде и ще легна до теб.
- Не може ли сега?
- Ще си довърша работата и ще дойда.
- Аз пък ще остана при теб докато не си свършиш работата. - като хлапе е, дори може да се каже че е по зле и от дете, но пък ми харесва. Сгуши се още повече, аз си придърпах лаптопа и си продължих работата.
- Може ли да ти попитам нещо?
- Да, разбира се.
- Защо си с мото екип? - отдръпна се, огледа ме и повдигна вежда.
- Карах мотор, исках малко са се порасея. - тръгна да казва нещо, но спря и отново ме прегърна.

  След като свърших и тази безполезна работа, се преоблякох и легнах до Криси. Ама как изобщо не ми се спи и не мога да заспя. Опитах се хиляди пъти, но всичко ставащо не ми дава мира. Криси се завъртя към мен и си прочисти гърлото.
- Защо не спиш? Какво те тревожи, скъпи? И искам да ми кажеш, да не са караме пак.
- По скоро ти ми се скара. - да, скара ми си защото не й бях казал нещо важно за мен и тя ми се ядоса и ми се скара, а аз като добро кученце си изпях всичко. -  Все още мисля за този нещастник. Ако не успея да ги измъкна, ще си изложа адската.
- Вие сте едни от най - добрите, няма как да не успеете. - тя се усмихна и се изправи до седнало положение. - Знам какво ще ти оправи настроението.
-  И какво е това нещо?
- Ако ми позволиш ще разбереш.
- Еми тогава давай. - Криси ме целуна и точно тогава ми звъна телефона. Винаги ми звъни в неподходящия момент. - Начукай си го, който и да ми звъни. - протегнах се за телефона, взех го и вдигнах. - Слушам те, идиот.
- Съжалявам, ако прекъсвам нещо шефе, но ония проговори и ще измъкнем близнаците. В момента двама от мутрите пътуват към затвора с доказателствата. Да минат ли да ти вземат?
- Да.
- Добре... 5мин и са пред сградата.
- Аре. - затворих телефона и напрежението си отиде. Още след като ми каза, че ония е проговорил се успокоих. Толкова много не съм пребивал и измъчвал човек от доста време и след три века тоз е решил да проговори. Ама все пак ще го убия ако го хвана, а близнаците какво ги чака, нямат си никаква шибана идея.
- Какво стана?
- Този е проговорил и сега ще ходим до затвора за да измъкнем близнаците.
- Значи всичко приключва и хората ти са добре?
- Точно така. За добре не знам, но всичко приключи.
- тя се усмихна и ме целуна за кратко. Обожавам я, тя е единствената която би ти се разсърдила само, защото не е част от този твой живот, който криеш от всички и всичко. След всичко което съм направил и причинил на хора, не знам как изобщо съм го заслужил и всичко т'ва ми се струва прекалено перфектно, но ми харесва... адски ми харесва. Напоследък ми се случват много хубави неща и усещам как ще има и нещо лошо, което ще разклати така хубавата идилия в нашето семейство.

Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.
ОБИЧАМ ВИ❣