Застрашена

Глава 10

Просто стоеше и ме гледаше, не казваше нищо, не помръдваше. Взираше се в мен, в очите й се насъбраха сълзи ,които започнаха да се търкалят по бузите й. Тръгнах да я прегръщам, но тя ме отблъсна и изтри сълзите.
- От днес нататък, ние двамата сме просто колеги. Нищо повече, секретарка и шефа й, не искам да имам нищо общо повече с теб. Не искам да живея с човек, който убива хора ей така, просто за кеф. Не! Аз спирам чувствута си към теб и твоите, ако изобщо си имал такива. А и... - свали колието, което й подарих и ми го подаде. - Взе ми си го, не ми трябва повече. Можеш ако искаш да го подариш на някоя курва. - не можех да кажа нищо, езика ми беше все едно завързан на възел и не искаше да се отвърже. Болеше ме, адски много. Света ми туко - що се срина, не знам какво се случва. В момента искам да се окаже някакъв лош сън, от който след малко ще се събудя прегърнал моето слънце.
- Може ли поне да те закарам до вас? Може... - прекъсна ме.
- НЕ! Ще звъна на Мая и тя ще дойде да ме вземе. А сега се махай! - нормално ли е аз самия да съм на път да се разрева.
- Шефе, Юрии е в склада. - погледнах ги през рамо и направих знак да влязат в колата.
- Хайде тръгвай имаш явно работа. Ще убиваш... - на този глист ще му счупя всяка една костичка в тялото му, ще го измъчвам докато не пукне.
- Моля те за три неща.
- Давай..
- Първо - да вземеш телефона ми  и да се обадиш на Мая, второ - потърси Юрии и просто чети. Повярвай ми аз ще изляза, светец за разлика от него. Трето - просто се пази и ако има нещо звъни ми. - подадох й телефона, тя го взе и звъна на.
- Шефе, приятеля ти Алмаз каза, че след 1ч ще бъде на летището и трябва да отидеш да го вземеш от там, защото не му се дават пари за такси.
- Кажи му " Начукай си го" - кимна. Обърнах се към, слънцето което тъкмо свърши разговора и ми подаде телефона. - Какво каза?
- Няма значение, просто се махни.
- Няма да мръдна от тук, докато не ми кажеш колко време ще чакаш.
- 1ч. - кимнах
- Ще ми липсваш, слънце! - прибрах телефона си в джоба, отидох до колата и се качих. - Едната кола ще остане тук, докато тя не си тръгне.
- Разбрано шефе. На къде?
- Към летището, ще трябва да взимаме ония кретен.
- Разбрано! - потеглихме. - Юрии?
- Нека да го започнат, аз утре ще го довърша.
- Съжалявам за приятелката ти.
- И аз, Куче и аз. - искам да го убия ония боклук, ако Алмаз не беше дошъл Юрии, щеше да бъде измъчвам. 
След 30мин, бяхме пред летището и чакахме Алмаз да кацне. Изнервям се, не знам дали Кристина се е прибрала, не знам какво се  случва с нея и това ме побърква. Пратих двама от хората ми да й вземат нещата от ресторанта и да ги върнат и те не са ми звъна ли още. Ако продължавам да чакам да ми звънат ще пукна.
- Шефе, Алмаз е пред нас. - обърнах се към входа на летището и видях грозната му физиономия да приближава към нас.
- Никъде в съобщението не прочетох "Добре скъпи приятелю, ще те взема" - не ми беше до шеги и затова не му отговорих. - К'во ти има?
- Ставали да говорим, като си приберем.
- Да. - отиде при Кучето - К'во му има?
- Чувам те, идиот! - промърмори нещо под носа си, остави куфарите си в багажника, качихме се и тръгнахме.
- Ти всичко чуваш!
- Да, като те имам за приятел нормално всичко да чувам, клюкарка такава. - отстрани изглеждаме на гей двойка, която спори за нещо много малоумно. 
- Айде де кажи, к'во става? - лази ми по нервите.
- Ще се приберем, ще отворя един скоч и ще ти разкажа всичко.
- Взел съм ти от любимите пури, така че ще запалим и по пура и ще ми кажеш. - усмихнах се леко.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

След като Мая ме остави аз се прибрах и се преоблякох, две мутри ми донесоха нещата. Дори не мога да се съсредоточа върху това което трябва да науча. Защо мозъка ми не иска да асимилира случващото се... дори не знам как да си помогна, мога да помогна на друг, но не и на себе си. Ще се побъркам, ако до сега нямах психични заболявания, е сега е момента да развия. Добре, ще съсредоточа върху това което уча и ще забравя за него. Взех си химикал и тъкмо започнах да чета записките си, когато някой звъна на вратата. Супер до съседи ми беше, станах и отворих. Но вместо някой от съседите си видях братята си. Метнах им се на враговете. Ще има на кого да поплача.
- Как сме?
- Зле!
- Що? - казаха и двамата в един глас, влязоха вътре, оставиха си саковете и седнаха на дивана.
- А сега кажи що кака е зле. - каза Илия. Седнах между тях и се сгуших.
- Заради някой мъж? - каза Павел. Кимнах. - От самото начало. - казвала ли съм, че обожавам братята си, колкото и големи кретени да са?
....
- Този ще го кастрирам саморъчно!
- Преди това ще го измъчвам!
- Егати! - казаха и двамата и се облегнаха. Павел ме прегърна и ме целуна по главата.
- Сега какво смяташ да правиш?
- Ще продължавам да ходя на работа и да уча.
- При ония...
- Пумиар. - много обичам да си довършват изреченията и да ставам кривогледа.
- За две или три седмици имаш 2ма олигофрени, който ще ти висят на главата и ще ти досаждат.
- Обичам когато 2- та ми олигофрени ми висят на главата и ми досаждат. А и много обичам да съм между тях и да се чувствам като гном. - усмихнах се.
- Знаем, за т'ва сме тук! А какво е това?
- Психология!
- Да стои далеч от мен. - Павел се засмя и го удари зад врата.
- Някой гладен?
- Аз! - казаха пак двамата.
- Пица?
- Пицааа!!! - поръчах две пици. След 1ч дойдоха, нахранихме се, гледахме филми и към 24ч си легнахме. Не искам утре да ходя на работа, не искам да виждам Хардин. Искам просто да остана при братята си, не искам много.

Здравейте на всички! Как сте? Какво правите?  Този път главата е по дълга от другите две и качих две глави в един и същи ден. Ще вдигам купон заради това, който иска да дойде да пише на лично(това е шега, само да кажа). Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички тези, които са решили да четат това гадно нещо.Чакам всякакви критики.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣