Застрашена

Глава 9

От 10мин чакам Криси да излезе от тоз шибан кенеф. Какво толкова прави там?
- Всичко наред ли с вечерята?
- Да сте виждали момичето с което бях?
- Да, преди малко излезе с някакъв мъж, но беше много разстроена. - мъж, мъж? Какъв мъж?
- Руснак?
- Имаше руски акцент, но... - не дочаках да довърши, станах от стола, излязох от ресторанта и малко преди да звъна на Иън, някакъв непознат номер ми звъна.
- Кой е?
- Имаш много борбена приятелка, Хардин и боли като те удари... - прекъснах го
- Какво искаш, безгръбначен червей?
- Искам да ти причина това което ти на мен, но преди това искам да дойдеш сам на координатите, които ще ти пратя. - след това изречение затвори. Аз сам няма да отида, този жив ще го погреба. Набрах Иън и се качих в колата.
- Какво има, бро?
- След малко ще ти пратя координати, искам 3 снайпериста и 3 коли пълни с идиоти.
- Какво става?
- Просто направи това, което ти казвам! ЖИВО!

ГЛЕДНАТА ТОЧНА НА КРИСТИНА

Бях завързана за стол, в тъмна стая, може би килер. Грима ми беше размазан, лицето ми подпухнали от много плач. Не знам какво става, кой беше този мъж и защо точно мен ме отвлече?
- Така, така... говорех с твоя любим, ще дойде скоро. В момента си чудя дали сега да те убия или като дойде.
- Какво ти е направил? Защо за бога?
- Хардин ми отне всичко, абсолютно всичко! Изби хората ми, отвлече жена ми и детето ми, опожари цялото ми имение и ме остави да гния там. - удари ме и се засмя. Този е болен мозък! - Като се замисля, ти ще ми бъдеш перфектна за моя жена. Ето измислих го! След като убия Хардин ще заминем и ще бъдеш моя собственост и ще играеш по моята свирката.
- Първо - не съм ничия собственост, второ - не играя по ничии свирки и трето - начукай си го, свиня! - присви очи към мен и отново ме удари, но по силно. Хвана ме за лицето и го вдигна за да го гледам в очите.
- Ще мълчиш, курво! Не се говори така на мъжа си!
- Ти никога няма да си моя мъж! Има само един и това е Хардин. - айде още един път. Бузата ми почервеня и болката се засилваше с всяка секунда.
- Ты дорогой, ты ничего не знаешь о своём бывшем парне. (Ти скъпа моя, нищо не знаеш за твоето бившо гадже)
- Идиот! Не знам руски.
- Жалко, като заминем за Русия ще го научиш. Хардин не е това за което го мислиш. Той би убил човек без да му мигне окото. Родил се е мафиот и ще умре като такъв! - този наистина се е побъркал. Трябва да отиде на психиатър, отвсякъде му хлопа дъската.
- И как ще ми го докажеш? - повдигнах вежда, той взе няква папка и я разгърна. Започнах да гледам, това което той ми показваше. Този психопат го е следял 2г., снимал когато е ходил на работа и на други места. Но това което ми привлече вниманието беше една снимка, където група от огромни мъже с оръжия наобиколили Хардин и той самия държеше оръжие и бяха пред няква голяма сграда. Може да му хлопа дъската, но за това не ме лъжеше. Сега да си изясня нещо, значи той работи като бизнесмен, но също така е бос на някаква си мафия... води вдойствен живот, сутрин - добричкият бизнесмен, а вечерта - човек който би те убил без да му пука. Окей... аз работя за мафиот, аз излизам с мафиот!
- Е, сега разбрали истината за него? - в очите ми се насъбраха сълзи, но успях да ги задържа. Не отговорих и сведох поглед. Това не е нормално, кой нормален човек би си занимавал с такова нещо?
Стоях и гледах в една точка, когато чух странен звук, Юрии се изправи и вратата се отвори. Влязоха 3ма огромни мъже с оръжия и зад тях беше Хардин - А, Хардин! Не казах ли да дойдеш сам?
- А ти още ли мърдаш? - мъжете насочиха оръжия към него и бяха готови да стрелят по всяко време. Хардин ме отвърза, прегърна ме през рамо и излязохме. - Добре ли си, слънце? Какво ти направи?
- Искам да се прибера! Искам да съм сама! Трябва ми почивка! Не искам да си около мен! Просто се разкарай! - минах покрай него и тръгнах на някъде. Дори не знам къде се намирам, не знам на къде трябва да ходя. Ще се прибера, все някак... надявам се.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Стоях като статуя, не знаех какво да направя, как да реагирам, какво да кажа. Просто си тръгна! Тя си тръгна, туко - що загубих най - важния човек за мен.
- Шефе, к'во да правим с тоз, шибаняк? - обърнах се и му ударих един юмрук в лицето. Тоз ще ми бъде боксова круша, много време. Изплю кръвта и се засмя.
- Къде отиде твоята приятелка?Да не избяга. - хванах го за блузата и го вдигнах.
- Какво й каза?
- Истината! Тази истина, която ти никога няма да кажеш... - пуснах го и пак го ударих. - А и устните й са толкова меки, вкуса на шампанско ми хареса, а миреса на хавайско цвете също много ми хареса... може и нар, може и двете, не съм сигурен. - вече прекали, бях напът да го ударя, но един от хората ми ме прекъсна
- Шефе, следим приятелката ти и ако не побързаме ще стане нещо лошо.
- Закарай те го в склада, а ние отиваме при нея. - след 5мин й пресякохме пътя, слязох от колата и отидох при нея.
- Казах ти нещо, Хардин! Не искам да те виждам или да те чувам. Стой далеч от мен!
- Обичам те, Кристина! ОБИЧАМ ТЕ!

Здравейте на всички! Как сте? Какво правите? Съжалявам, че главата е къса, но ме домързя да пиша още. Чакам всякакви критики.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣