Застрашена

Глава 12

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

След закуска, говорех с Плъх разбрах, че двамата мъже са нейни братя и също така разбрах, че на 14-ти с Криси ще пътуваме за Дубай заради работата. Което е добре, защото аз ще я видя, а дали тя ще иска мен да ме вижда е друг въпрос.
- Ало мислителя, ай да ходим да караме мотори.
- Предния път се преби на куче и едва мърдаше, пак ли искаш?
- Що да не! - усмихна се  - Айде обличай специалния костюм и да тръгваме.  - жена му как го търпи? Ако трябва да живея с такова мръкнало, единия щеше да лети през прозореца и това няма да съм аз. Облякох се набързо, взех си ключовете за Suzuki Hayabusa,  каската и ръкавиците и излязох от стаята. Мразя да си слагам тези ръкавици мега гадните са, нищо че едни от най - добрите който съм използвам.
- Хардин я погледни към мен и  кажи "Здравей" - вдигнах глава и помахах. Жена му, детето му и той са едно не голямо семейство, което се обожава и не могат един без друг. Заедно са повече от 6г. и любовта им никога не е спирала. - Тръгваме?
- Ако успея да си сложа и другата... тръгваме!

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

Защо за бога трябваше да ни викат в университета, не ми е до нищо, просто искам да се пльосна на леглото си и да гледам тъпо тавана. Все още не мога да повярвам, че човека който харесвах се оказа мафиот и че е много вероятно да ме иска за една нощ. Типичния задник! Но когато съм с него се чувствам някак странно, приятно... не, тези думи не могат да опишат чувствата които изпитвам когато съм около него. Дали ако утида при Хардин и поговоря с него ще е добра идея? Ще питам Мая дали знае адреса и ще отида при него.
- Здравей! - вдигнах поглед от земята и видях едно момче от моя курс, много миличко, с очила и без никакви татуси... противоположното на Хардин.
- Здрасти, Джери. Как си?
- Добре... искаш ли след лекции да излезем?
- Съжалявам, няма да мога. Друг ден?
- Да, да... добре. - усмихна се и отиде някъде. Добре стана ми гадно.
След като свършиха лекциите, звънах на Мая, тя ми каза адреса и пътувах към блока на Хардин. Много ми е интересно как винаги знае абсолютно всичко. След като таксито спря пред сградата на Хардин, платих, влязох вътре, и отидох на рецепцията.
- Здравейте, може ли да ми кажете...
- Кристина?! - обърнах се към гласа и видях Хардин. Беше със специален костюм за мотор. Явно кара мотори, яко. С облеклото изглежда адски секси и перфектно подчертаваше тялото му. Този мъж е перфектен. - Здравей, слънце. - усмихна ми се и ме целуна по бузата. - Не очаквах да дойдеш.
- Исках да поговорим, но ако не можеш ще си тръгна.
- Ако искаш да се качим, ако искаш ще отидем някъде другаде.
- Горе? - усмихна се, някакъв мъж дойде и ми се усмихна
- Алмаз приятно ми е.
- Кристина и на мен. - качихме се в асансьора и Хардин натисна кобчето за последния етаж.  
- Искаш ли тази вечер да дойдеш с нас, ще играем хазарт... - беше прекъснат от Хардин, който го удари зад врата и го изгледа злобна. 

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Ще го кастрирам, този не е в час! Как ще го каже, защо го каза?
- Ще дойда! - моля? Не таз няма за стане, ако дойде с нас, аз ще бъда като тигър. Там не е място за момиче като нея, трябва да бъдеш задник за да може всички да ги е страх от теб... като цяло да бъдеш страшилище за всички.
- Ето, момичето е смело!
- А ти си безгръбначен червей! - излаях срещу него и бях на път да го удоша.
- И аз те уважавам. - ухили ми се и ме потупа по рамото. Как съм приятел с него? Вратите на асансьора се отвориха, събух се и си метнах обувките. Споменах ли, че асансьора направо ме отвежда до апартамента? Май не... както и да е.
- Алмаз може ли да ни оставиш?
- Що?
- Така!
- Ааа... да, да! - качи се на втория етаж, а ние с Криси седнахме на дивана.
- Слушам те, слънце. - защо за бога ме е страх?
- За това, което ми каза Юрии. - ах, този Юрии, таз мърша какво й е наговорил? Все още не съм отишъл да видя какво се случва с него. Да ли е жив още?
- Какво ти е казал, оная мастия?
- Каза ми, че си убил всичките му хора, отвлякъл си жена му и детето, опожарил си имението и си го оставил да гние. Каза също, че би бил убил всеки без да ти мигне окото и си го правил. - спокойно, Хардин, спокойно, дишай. Утре ще отида да си поговоря с него, доста добре ще си поговорим с него.
- Ще ти кажа истината, става ли? - кимна и се приближи повече до мен. Наистина мирише на Хавайско цвете и на нар. Този мирис няма да ми омръзне. - Да избих  хората му и опожарен къщата му, но не отвлякох жена му и детето му, а ги спасихме. Да убивал съм, не и един път. Когато станеш мафиот на висок ранг ти вече си подготвен за да убиваш, но от теб зависи да ли ще си под бираш жертвите или не. - това звучи адски зле, но пък трябва на бъда искрен, а какво по искрено от това, не мога да бъда и по искрен от това, ама ще я уплаша много.
- Защо си го оставил без дом? Защо си убил невинни?  Защо изобщо си станал такъв? - сложих лакти на краката си и минах лицето си с ръцете си.
- Това беше единствения начин да му отмъстя, за това което направи. - най - мразя някой да бърка в дълбоки рани, които все още не са зараснали. Но ако искам да ми вярва и да не я е страх от мен трябва да й изпея абсолютно всичко. -  Продължих бизнеса на дядо ми. Баща ми нямаше топки за да го продължи и затова реших аз.
- Ако те питам за какво трябваше да му отмъщаваш, ще има ли проблем?
- Може ли някой друг път да говорим за това, все още не мога. - тя кимна
- Значи не ти хлопа толкова дъската, колкото те описа Юрии! - засмя се леко. - И явно няма да ме убиеш!
- Кристина!

Здравей те на всички, хорица!
Надявам се да няма много грешки, но ако има ме извинете... тъпа съм ко да прая! Благодаря на всички тези, които са решили да четат таз помия.Чакам всякакви критики.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣