Застрашена

Глава 39

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Едно нещо предвидих в цялата ситуация и то беше, че ония пумиар няма да разбере за парите, че са фалшиви. Преди около 2ч., се е опитал да купи два билета за Маями, но по очевидни причини не е успял, полицая го е задържал и в момента пътуваме към летището. Имам се с полицая, който го е задържал, длъжник ми е. Слязох от джипа, влязох вътре и се насочих към една малка стаичка, където го държат.
- Здравейте, г-н Янг! Вътре е и Ви чака. Жив ли ще бъде след посещението Ви?
- Защо? - какъв е тоя малоумен въпрос?! Разбира се, че ще е жив. Аджеба аз върху кого трябва да си изпробвам новите ножове и други глупости, ако не върху него?!
- Ще трябва да го вкараме зад решетките. - в затвор ще го вкарват, тези добре ли са?! Хотел ще му уреждат! Идиоти.
- Няма да стане тази работа. А сега оставете мен и хората ми да си свършим работата. - вече да бях приключил.
- Добре. - отиде някъде и ние влязохме вътре. Ще му стъжня скапания живота.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

Седмица ще стоя в тази скапана болница, направо ще изперкам, а на всичкото отгоре Хардин изведнъж скочи като попарен от стола, целуна ме, каза нещо под носа си и тръгна. Така и не разбрах, звънях му да го питам, но така и не вдигна. Имам нужда от него, особено сега.
- Аре ве бро!
- А защо не ти? - не спират да спорят от близо 2часа и всеки път, когато ги попиташ, те, те поглеждат и си продължават разговора.
- Момчета, ай казвай те к'во ви е на душата, че взе да ми писва.
- Не е важно.
- Добре, поне си говорите отвън. - извъртяха очи и излязоха.

След близо 4 часа, Хардин се появи, беше се преоблякъл, по кокалчетата си имаше леки рани, а той беше просто бесен. Стоеше на стола до мен, беше се отпуснал и гледаше през прозореца, като не пускаше ръката ми.
- Какво има, скъпи? - не реагира, все едно беше хипнотизиран. - Ехо, Хардин. - дръпнах леко ръката си, то я стисна и ме погледна учудено. - Всичко наред ли е?
- Смятам да се откажа от "Латинските крале". - погледна отново през прозореца. Какво го прихвана? За първи път говори за напускането на мафията, за него тя е живота и семейството, а аз просто се включих към това семейство.
- Хардин чуваш ли се какво говориш? Как така ще се откажеш от всичко това? След всичко което си направил за всеки един от тях, смяташ ей така да се откажеш? Помисли как те ще се почувстват от този факт.
- Щом не мога да те предпазя от Майкъл, как ще се справя за напред. Как ще си в безопасност, след време и децата ни?
- Както го правиш и сега.
- Да и за това си в болница.
- По мисли, можеше да е много по зле и за двамата. Ако не беше ти, в момента нямаше ония кучи син да е мъртъв, нали? Ако не беше ти, в момента Юрии нямаше да е мъртъв, ние нямаше да сме това което сме и Латинските крале нямаше да контролират цял град. - той се усмихна леко - А сега да те попитам, ще се отказваш ли от семейството или не?
- Семейство?!
- Да. Отговор искам.
- Няма да се откажа. - усмихнах се, той се изправи и ме целуна.