Застрашена

Глава2

- Ония дъртак не вярвам да бъде заменен.
- О повярвай... като се качиш ще видиш. - усмихна се игриво и отново отиде зад голямото, бяло бюро с голям надпис на името на компанията. Мая винаги се усмихваше така, когато някое сладко и сексапилно момче ни се усмихне или нещо подобно. Качих се в асансьора, натиснах копчето за 22 етаж и гадната, депресарска музика се пусна, ако не бях на 22 етаж щях да се качавам пеша, за да може да не се депресирам. След няколко секунди вратите на асансьора се отвориха, излязох и токчета ми започнаха да тракат по лъскавия стъклен под, в който съвсем спокойно можеш да се огледаш. Влязох в офиса си и седнах на кожения бял стол. Обичах този стол, адски удобно нещо е, ама живота му си отиваш и трябвада си купя нов. Служебния телефон звънна и ме изкара от мислите ми за хубавия ми стол.
- Вие ли сте, г-ца Болеева, моята секретарка?
- Да, г-не, ще желаете ли нещо? - т'ва определено не е гнусния ми шеф, гласа му е тежък и дрезгав, и му давам най-много 25г.
- Ако мога да помоля да ми донесете нужните документи за подписване.
- Да разбира се идвам, след 1мин ще Ви ги донеса.
- Благодаря Ви! - трябва да свикна с новия шеф, другия идваше чак в 12ч и трябваше да стоя и да го чакам, а този шеф е дошъл по - рано и от мен. Взех всички нужни документи и отидох до офиса на шефа ми, почуках на вратата и отвътре се чу.
- Влез! - отворих вратата и влязох вътре. На стола седеше мъж... Не бе жена ще стой с егати и тежкия и плътен глас... с много красиви тъмно сини очи, все едно виждаш морета, има добре оформена, гъста брада и расти, ръкавите на ризата му бяха навити до лакътя и се откриваха много татуси. Оставих папките на черното му извито бюро и се усмихнах
- Това са всички документи за подписване. - погледа му се плъзна по тялото ми и се усмихна. Поредния шеф, който ще ме опипва уж случайно, взе да ми писва.
- Благодаря Ви, г-це Болеева.
- Ако искате нещо друго, ми кажете. - усмихнах се отново като някой дебил и излязох от кабинета му. Сравнително сладък е няма да си крива душата и усмивката му е завладяваща... Кристина на ниво, най - вероятно е поредното келеменце, което ще изчука секретарката си и след т'ва ще я подминава като пътен знак. Мразя такива мъже, а те са навсякъде и защо за бога поне един път мъжете не се държат като истински мъже... мъже на място, а се държат като курвари.
  
  Добре... скучно ми е вече, нямам търпение да дойде обедната почивка и да ям, адски съм гладна не съм яла нещо от 6ч, а сега е 12:30ч имам да чакам още 1ч. Умирам... Не помня дали пих кафе или не пих, но май пих, ще пия още едно... спи ми се. Какво прави шефа в момента, дали още подписва документ? Дали е скучно да стоиш и да подписваш документи и да обикаляш цялата сграда за да отидеш на една проклета среща. Поне сваля по някой килограм, предполагам, но ако съдя по стария си шеф т'ва нещо не важи. Определено му е по - забавно, отколкото на мен в момента... щом дори мисля за шефа представете си колко ми е скучно. Няма ли да минава тоз проклет час... в главата ми излизат въпроси, които ниго не съм си задавала.

Този един час мина мега бавното, стоях на стола играх си на телефона, писах си с Деси, слушах музика и точно един път станах за да взема документите, които дадох на шефа и т'ва е, нищо друго не правех... трябваше да стана сервитьорка в някой клуб, поне щеше да ми е много по забавно и нямаше да скучая, а сега ще отивам да ям с Мая. Взех телефона и чантата и се отправих към асансьора. Слязох на партера и отидох при Мая.
- Е к'во ще кажеш? Как е шефа? Много е секси! - взе си чантата, дойде при мен, хвана ме под ръката и тръгнах ме към ресторанта където обядваме.
- Съгласна съм с теб, наистина е секси... и не знам защо имам чувството че ще е същия, като стария шеф и ще бъде за малко.
- Е стига сега, мисли за това колко хубав и най - вероятно се чука страхотно! - Мая мисли само за това, няма ли приятел т'ва момиче
След 10мин стигнахме, влязохме вътре и седнахме на двойна маса, до големия прозорец.
След 30мин, свършихме с обяда, говорихме си предимно за шефа и поне му разбрах името и фамилията Хардин Янг и също така познах за годините му 25г. След няколко минути бях ме вече в холдинга и аз се насочвах към кабинета си, когато шефа ми ме спря.
- След 15мин имам среща, донеси ми нужните документи и след 10мин да си в офиса ми.

Здравей те на всички, хорица!
Надявам се да няма много грешки, но ако има ме извинете... тъпа съм ко да прая! Ай казвайте какво мислите за книгата.