Застрашена

Глава 22

- Внимавай как говориш, защото повярвай ми едва стискам зъби да не стане и да не те препарирам на стола. - Алмаз погледна към земята и се изсмя.
- А как се казва?
- Пенка от долния язовир. - погледнах към Алмаз, който се хилеше като идиот.
- Приятелчето ти добре ли е? - какво му става наистина? По принцип аз съм така, а не той. Трябва ли да си притеснявам за здравето му? Не. Може би?
- По принцип аз се хиля като напушен, което е доста често срещано като съм на такива срещи, но този път явно сме си разменили местата. - това което казах не е лъжа, може да съм си патил, но продължавам да пуша масета. Знам, идиот съм, щях да умра ама продължавам. 
- Името й? - как ще ги издържа, вече искам да стана и да си тръгна, как се предполага да издържа до 24ч. Този не разбира ли, че аз се правя на ударен нарочно, за да може да не си отворя устата?  Толкова ли е тъп?
- Аз ви казах, к'во още искате?... като се замисля, аз трябва малко да изляза на чист въздух. Внимавай да не убиеш някой, че според мен хората ти ще убият теб, че им е писнало. Чао! - помага им и пак се изсмя. Слизаше по стълбите и се хилеше. Тоз яко е бил на пико.  Не знам к'во да кажа, но наистина в момента и аз искам.
- Що за приятели си имаш?
- Яки и добри. Те са много повече семейство, отколото вие някога ще бъдете. - усмихнах се
- И от колко време имаш приятелка, как се казва, на колко е? Какво учи? От къде е? Има ли бротя или сестри? И ако да, колко?- твърде много въпроси за слънцето ми. Какво го интересува, не той ще се жени за нея след време, а аз.
- Не задаваш ли твърде много въпроси?
- Просто искам да разбера нещо за брат си и приятелката му. - аха искал да разбере нещо за мен, за т'ва натърти на "приятелката му". За толкова ли тъп ме взимат? Явно, да. Задавам си въпроси на които сам им имам отговора. Защо го правя?
- Когато съм тук се интересуваш от мен, а когато тя е тук пак се интересуваш от мен. Тя за вас не съществува. Разбрано ли е? - искам да си тръгвам. Къде е Алмаз, поне да се хиля с него.
- Хардин, ние не сме ти боклуците които командваш. - лазят ми по нервите и скоро ще измита пода с тях.
- Внимавайте какво говорите, че наистина започва да ми писва. Да може да не са светци, но те са моето семейство, аз избрах да съм да наричам така и смятам да продължа.
- Знаеш ли кое странното?
- Кое?
- Че баща ми реши да даде тази власт в ръце на долен задник. - и ще се обиждаме, мхм. Защо за бога дойдох на т'ва шибано семейно събиране... маймка му! - От задник на задник! Вие с баща ми си пасвате идеално, боклици. Вие не трабва да живеете, единия пукна следва другия. - туко - що нарече  дядо задник ли? Радва се, че е мъртъв ли? Аз ли не чух или те  искат да бъдат убити. Как изобщо го коза това? Толкова ли са пропаднали и долни. К'во се учудвам, говоря за родителите си.
- Така, защото виждам че ще се обиждаме, довиждане. Пазете си! - изправих се, ако си мислите че ще оставя нещата така, не сте познали. Отидох при хората си и прошепнах. - Хванете ги и ги заведете ги в скалада, който е близо до дрогата. Правете каквото искате с тях, без да ги убивате и когато ви кажа ги пускате.
- Разбрано, шефе! - свирнах, кучетата станаха, слязох по стълбите и видях Алмаз, който тъкмо влизаше.
- Ъъъ... тръгваме? Вече? Дори 2ч. не сме стояли.
- ХАРДИН, КОПЕЛЕ! - два гласа изкрещяха от горният етаж и след това се чу чупене на нещо. Пука ли ми? - Не. Ще направя ли нещо? - Не.
- Тръгваме ли? - Алмаз окори очи, аз излязох и отключих колата.
- Ти се бъзикаш? Защо?
- Обиждат, бро. А и също задават твърде много въпроси. Качвай се! - качихме се в колата и тръгнахме към нас.
- И ся какво ще стане с тях?
- Оставил съм ги в техните ръце, само няма да ги убиват. - аз съм едно същинско ангелче. Какво ли прави Криси в момента? Дали да й звъня? Що да не.
- Ти си се побъркал.
- Знам. Ти сега ли го разбра? - взех си телефона и набрах Криси. - А сега тихо, че ще говоря с Криси.
- Хардин, тряб...
- Ало, слънце, събудих ли те? - чу се едно леко подсмърчане. - Какво има?
- А, нищо. Спокойно.
- Криси, при мен тези неща не минават, нали знаеш?
- Да, знам.
- Еми тогава, защо не ми казваш? - ще отида при нея, ще оставя тоз боклук до мен, Кияра и Бък и ще я посетя. - Искаш ли да дойда?
- Става. - тъкмо ще я видя и Алмаз няма да ми пили на главата за ония от ресторанта.
- След 25мин съм при теб.
- Добре и благодаря.
- Няма за какво, айде да оставям Кияра и да дойда.
- Добре, чао. - затворих телефона и го прибрах пак в джоба, Алмаз продължаваше да ме гледа кръвнишки и не разбирах защо. Не, знам защо ме гледа така, просто ще се правя на ударен.
- Защо ме гледаш така? - споменах ли, че той не знае цялата ми история с тях, ако не, еми вече го казах.
- Защо бе човек, защо? К'во не ми казваш от историята и каква за бога е таз част, че ги предпочиташ мъртви. Бро, когато говорим за тях ти се променяш... какво не ми казваш, трябва да знам. - извъртях очи, втория човек които трябва да знае историята ми, това е нещо ново.
- Утре ще ти разкажа.
- Не, не, ти си малоумник. Хората искат да ти помогнат, ти бягаш от това. Защо?  Защо утре?
- Защото сме пред сградата  където живеем, а ти и кучетата ще трябва да се качвате и аз да ходя при Криси.
- Хардин...както и да е. Чао. - слезе, направи намясто на кучетата, слязоха и те и аз веднага отпраших към Криси.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

Мързи ме да си прибера рисунката и моливите, затова смятам да си продължа с нанасянето на цвят върху рисунката и само ще отключа. Голям съм мързел. Направих си място да стана, отключих, седнах на дивана и отново придърпах масата към мен.
  След около 10мин. на вратата се почука, Арти се поразмърда, но няма мърдане.
- Отключено е, влизай. - Хардин влезе, беше някак странен... безчувствен, в буквалния смисъл. - Хардин, скъпи какво има? - той се събу, направи си място и седна до мен.
- Нищо.
- Защо ме лъжеш? Не е нищо, от кога гледаш така. Аз ли нещо направих?
- Не си направила нищо. Просто... станаха едни неща. - оставих молива, в момента се радвам че имам останали цигари и скоч. Понякога е хубаво бащата ти да идва и да си забрави нещо. Извадих две чаши, сипах и на двамата, като на Хардин повече, сложих лед, взех пепелник и цигарите и отидох при Хардин. Той се усмихна леко, разпери ръце към и аз като добро бебе, веднага се сгуших в него.
- А сега кажи ми какво се случи. Свързано ли е с родителите ти?
- Мхм, с тях е свързано. - ще бъде дълга и тъжна нощ. Този човек как се е справял, през всички тези шибани години. Аз не бих могла да издържа. 

   Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.
ОБИЧАМ ВИ❣