Застрашена

Глава 28

Стоях на вратата и им се наслаждавах. Хардин ще бъде страхотен баща, децата ще го обичат вечно.
- Ако знаеш колко сте сладки отстрани - Хардин вдигна глава и се усмихна.
- Някой ден това ще бъде нашето  дете. А сега да ядем.
- Искаш ли да ти помогна с нещо?
- Ще го държиш ли само.
- Разбира се. - вдигнах го от леглото и го гушнах. Започна да говори на бебешки и да се радва на нещо. - Какво си хареса? - хвана блузата и я дръпна. Само с бебе не съм си говорила за блузи. - Да, блузата е много хубава. Харесва ли ти? - той започна да подскача от радост в ръцете ми. Слязохме долу, Давид гледаше телевизора и изобщо не ни отрази. Хардин се приближи по близо до мен, обви ръце около кръста ми и сложи брадичка върху рамото ми.
  - Някой ден това ще бъдем ние с нашите деца.
- Това намек ли е?
- Може би. - целуна ме по врата и после целуна Хардин по главичката. Нормално ли е да съм на 22г. и вече да искам деца и то от него. Ако баща ми разбере ще ме разтреля. - Слънце ти ще хапваш ли?
- Аз не съм гладна, вие с Давид яжте. Малкия кога трябва на яде и да спи?
- След 15мин трябва да яде и след час трябва да спи. - кимнах - Юнак, хайде ела да ядеш
- Бате, аз не съм гладен. - седнах на стола и започнах да си играя с малкия.
- Майка ти ми каза, че си ял много малко така че стани и ела да ядеш.  
- А ти и кака ще ядете ли?
- Кака ти в момента я боли корема и не може да яде, тя ще яде по късно, а аз ще ям с кака ти за да й правя компания.- Давид стана и седна срещу мен.
- Защо кака я боли корема?
- Защото се е ударила. - Хардин сложи чиния и вилица на масата и седна до него. Малкия Хардин не спираше да ми дърпа тениската и да се смее, говореше си и понякога подскачаше.

След като нахраних и приспах най - малкия, с Хардин и Давид гледаме някакъв филм с роботи легнали в леглото.
- Този филм се оказа интересен. - Хардин смръщи вежди и поклати глава.
- Следващия път ще ви оставя вие двамата да си гледате роботите, а аз ще спа с бебето. - засмях се, Давид легна до мен, прозя се и потърка очи. - На кой му се спи? Хайде да ходим да спим.
- Добре, бати. -  Хардин стана, взе го на ръце и излезе от стаята. Знам че двамата и два месеца не сме направили и аз съм още на 22г. но това с детето ми хареса. А той ще бъда страхотен баща, искам да е щастлив. Мразя като някой ме изкара от мислите ми. Взех си телефона от нощното шкафче, станах от леглото и вдигнах.
- Здрасти, Джери, какво има?
- Утре искаш ли да излезем по на кафе?
- Добре, съгласна съм само кажи къде и кога.
- Аз ще ти взема в 16ч., как е? - честно да си призная не ми се излиза с него, но не искам да го убидя отново.
- Супер е.
- А от къде? - Хардин влезе в стаята и ми се усмихна перверзно. Нещо е намислил.
- Знаеш ли къде се намира сградата на Хардин Янг? - повдигна вежда и се опита да вземе телефона ми от ръцете ама нещо не успя. Клюкарка, случайно да не си говоря с някого.
- Да.
- Еми ето от там ще ми вземеш.
- Окей, значи в 16ч., през сградата на Хардин Янг?
- Точно.
- Супер, до утре.
- До утре. - затворих и се обърнах към Хардин който лежеше на леглото и ходеше по програмите. - Да знаеш, че утре ще излизам с Джери.
- С кого? - оставих телефона на нощното шкафче и легнах по корем до него.
- Един приятел от университета.
- Аха. Аз ли ще те карам?
- Не.
- Не ли? - беше толкова възмутен, че няма да ме кара. Взех дистанционното от ръката му, сложих го до мен и седнах върху него.
- Да, той ще ме вземе.
- Добре... значи ще ме оставиш с две малки деца? - нарочно го прави, голям е ревнивко.
- Да, скъпи ще се справиш, ти сега се справяш чудесно. - въздъхна
- Добре. - приближих се до ухото му и прошепнах. Нека да се върнем на перверзната усмивка по рано.
- А сега искаш ли да ме направиш щастлива? - целунах врата му като направих смучка
- С удоволствие, скъпа. 
...