Застрашена

Глава6

- Какъв беше проблема, че не ми каза адреса си? - параноята не ме напускаше, но някак успявам да се държа нормално.
- Причината е адски идиотска и смятам само аз да я знам, а без т'ва си тук искаш ли да отворя по една бира и да гледаме филм. Считай го за извинение. - само това чаках, с удоволствие ще остана да гледам теб... ъъъ грешка, да гледам филм.
- Добре, съгласен съм.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСИ
  Не очаквах да си съгласи, казах го просто защото бях любезна. Хардин седна на дивана и Арти се хвърли в него. Отидох в кухнята, отворих две бири, в две купи сложих снакс и отидох в хола. Сложих ги на масата и седнах до него.

- Какво ти се гледа?
- Всичко без романтика. - оф, мразя такива отговори. - Искаш ли да си направим филмов маратон?
- Да.
Някъде към 23ч., честно да си призная ми се приспиваше, едва гледах, но успявах да стоя будна и да гледам филмите.
- Аз ще трябва да тръгвам, че ми възникна работа, утре ще се видим. - станахме, Хардин си обу, отвори врата и преди да тръгне ме целуна по бузата. - Чао, до утре!
- До утре! - затворих вратата и заключих. Добре не очаквах да си прекарам толкова добре. Смяхме се, аз ревах на единия от филмите, играхме карти, пиехме бири, тормозих ме Арти и по едно време Хардин реши, че и мен трябва да ме тормози и започна да ме ръчка и гъделичка, отдавна не съм се смяла така. Тази вечер отново бих я повторила, но другия път той да не си тръгва, на мен да не ми се доспива и да не сме на работа. А сега да смятам да си лягам, че права ще заспа. Измих си зъбите и лицето, преоблякох се, сгуших се в леглото и заспах.
   Алармата ми звъна, спрях я и моята сутрешна рутина започна.
Измих зъбите и лицето си, преоблякох се, изведох Арти, изкъпах се, гримирах се и си сложих тъмно червена рокля, по тялото и бели токчета. Взех си всичко нужно и тръгнах. Излязох от сградата и в същия момент, колата на Хардин спря, той слезе, пооправи сакото си, поогледа се и след като ме видя се усмихна.
- Казах ти, че ще дойда да те взема, мислеше че ще забравя ли? - повдигна веждата и отново ме целуна по бузата.
- Надявах се. - усмихнах се
- Хайде да тръгваме. - добре вече за втори път ме целува по бузата, защо го прави? - Идваш ли? - отидох при него, той ми отвори вратата, качих се, след това и той и тръгнахме.
След 25мин бях в офиса си и правех графика за днес, имаше точно една среща, след 2ч.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН
Докато стоях и писах някакви неща на лаптопа, телефона ми звъна, беше треньора ми.
- Ще можеш ли да дойдеш на тренировка, заради мача тази вечер. -съвсем бях забравил за мача, бях планирал да правя нещо с Криси, но заради тъпия мач всичко отиде на кино. - Забравил си?
- Да, след малко ще получа графика и веднага след като разбера ще дойда.
- Добре и да не забравиш.
- Не, чао. - затворих телефона и на вратата се почука. - Влез! - Криси влезе, усмихна се и ми подаде графика. - Благодаря.
- Няма проблем. Искаш ли тази вечер също да си направим кино маратон? - с удоволствие, но този проклет мач, таз вечер ми е много важен и съм задължен да отида.
- Съжалявам няма да мога. Утре?
- Не знам дали ще мога? - изкарах едно листче, записах телефония си номер и й го подадох.
- Ако утре можеш ми звънни, аз ще дойда. А и След срещата можеш да си тръгнеш.
- За това с вечерта: Добре, а за това след срещата: Да си отивам, сигурен ли си? - сладураната ми тя, толкова ми е сладка и нежна. Не мога да се сдържам вече, искам да я целуна, да усетя устните й върху мойте, да усетя тялото й под ръцете ми... искам я, просто я искам! А сега ще направя една голяма глупост. Станах от стола и с две крачки бях пред нея. - Хардин?!

Здравей те на всички, хорица!
Как сте? Какво правите?
Извинявам се, ако има грешки... като нищо да има, както знаете аз съм идиот и олигофрен. Съжалявам, че е толкова кратка просто блокирах и не можах да напиша повече, но се надявам до вторник ще успея да измисля нещо. К'во да кажа друго... еми  не знам. Чакам всякакви критики.

Обичам ви!❤