Застрашена

Глава 26

Стоях и го гледах втренчено. Думите кънтяха в главата ми, а аз още не мога да осмисля какво ми каза той.
- Шефе? - това не е истина, това не може да се случва. Защо при мен винаги има тъга, драма и убиване? Това не е живот моето. Защо чак сега научавам? Как хората ми са допусна ли това?
- Кой е бил при нея?
- Близнаците.
- По пътя за болницата ще ми кажеш историята. - кимна, взех си ключовете за Ферарито и тръгнахме за болницата.

Спрях колата пред болницата и тръгнахме към входа.
- Значи искаш да ми кажеш, че сина на ония пумиар го е направил нарочно? - ако до сега исках само Самуел да е мъртъв, вече искам цялата  фамилия да умре и не ми пука колко е голяма. Ривера ще бъде от фамилиите които ще бъдат забравени във времето.
- Да, шефе. Какво ще правим?
- Де да знаех. - влязохме вътре и отидохме до рецепцията. Може и да съм объркал думите, просто полудявам... трябва ми една основна почивка от всичко и всички. Просто трябва да взема Кристина и да заминем за Хавай, например. - Здравейте, търся Кристина Болеева.
- Момент... преди малко е излязла от операция. Вие какъв сте й?
- Приятел, гадже... както искайте го приемайте, просто трябва да я видя.
- Съжалявам, само роднини на пациента се допускат в момента.
- Вижте госпожо, роднините й са в България няма как да дойдат до тук, така че просто ме пуснете преди да съм изравнил сградата със земята.
- Господине най - добре да си... - тази ще я навря в компютъра след малко.
- В момента говорите с Хардин Янг, така че ще ме пуснете.
- Кой търсите, г-н Янг? - някакъв си лекар дойде и ми се усмихна дружелюбно, но изобщо не ми е до това. Ако и този не ми каже къде е слънцето ми ще я намеря сам и ще стане много лошо.
- Кристина Болеева.
- Елате. - тръгнах след него, качихме се на втория етаж и спряхме пред някаква стая. - Жена ви ще се възстанови, трудно но с вашата подкрепа ще успее. Няма никакви заболявания, като СПИН и ХИВ, което е супер. Но... - защо на всякъде трябва да има това проклето "Но", само аз ли съм такъв карък? - От изследванията които направихме има вероятност да развие киста на щитовидната жлеза, не е сигурно, но след такъв стрес е много вероятно. Ако я следим и тя не развие киста ще бъде добре, ако пък развие но кистата стигне до определен стадии и не се развива повече, може да я махнем чрез операция или специални хапчета, но ако продължава да се развива и не я хванем на време, ще доведе до фатален край. - моля някой сега да ми прекрати скапания живот, така не се живее. За първи ще рева и на всичкото отгоре пред човек който дори не познавам. Седнах на столовете пред стаята и зарових лице в ръцете си. Защо все на мен, какво точно съм направил, че съм го заслужил? Първо бяха дядо и баба, след това бяха най - добрите ми приятели, след това Лиза, ако сега загубя и нея... често не знам до къде ще стигна, отново ще стигна до наркотици. - Господине добре ли сте? - боже, пич да ти изглеждам на добре.
- Доктор Илиев, търси Ви жена ви.
- Нека да почака, в момента имам работа. Г-н Янг, явно Ви се е насъбрали на напоследък, влезете при жена си и стойте при нея. Ако някой Ви направи забележка, кажете че аз съм Ви разрешил. Да не Ви пука. Тя в момента е под упойка, но след час би трябвало да се събуди. - този ще се окаже свестен. Е, определено е по свестен от мен. Влязох при слънцето ми, целунах я по челото, придърпах си стол и се опитвах отново да не си разрева. Да, според някои хора да си мъж и да ревеш е знак за женственост, абе с една дума да си женчо, но както казваше баба "Щом мъж плаче, не го прави слаб, а точно обратното прави го много по силен от колкото е всъщност."