Застрашена

Глава 40

След близо 10ч., стигнахме тайнственото място, Хардин дори не ми позволи да видя през прозореца къде си намираме. В момента сме в колата, аз съм с копринена панделка на очите и пътувахме към хотела.

След 20мин, стигнахме явно, защото колата спря, влязохме вътре, Хардин взе ключовете за стаята и тръгнахме към нея. Когато говореше с жената на рецепцията, чух че говори на гръцки, което означава че се намира някъде в Гърция.
- Скъпи, колко още трябва да вървим и кога ще ми махнеш тази превръзка от очите?
- Ей сега. - чух отключване, което означава че сме стигнали стаята, отново ме хвана за ръката и би трябвало вече да сме вътре. - Да я махам ли?
- Да, защо се бавиш? - свали копринения плат, разтърках очи и вдигнах глава. Пред мен се разкри прекрасна гледка, на синьото море и небе. Гледката е просто уникална, можеш да стоиш и да я гледам вечно.
- Харесва ли ти?
- Да, уникално е. - отпуснах се върху него, той ме целуна и ме прегърна. - Може ли да живеем тук? -
- За съжаление, не може. Но за два месеца, ще се нагледаш на всякакви гледки.
- Значи два месеца, ще бъдем тук?!
- Мхм. А знаеш ли какво туко - що ми хрумна?
- Все още не мога да ти чета мислите. - сложи глава на рамото ми и затегна хватката си.
- Искаш ли да направим сватбата тук? Ще бъде страхотно, а медения ни месец на Хавай.
- Идеята е страхотна, но гостите, роклята, шафери и шаферки.
- Аз съм уредил нужните неща. Подбрал съм няколко места, гостите са прекалено лесни. - ще го убия. Честно, луд мъж като моя няма.
- От кога го планираш?
- Докато ти спеше, аз го мислех.
- Ужасен си! Защо не ми каза по рано.
- Така! - извъртях очи - Ти се наслаждавай на гледката, докато аз се къпя и след това оправя багажа. - как просто да не го фраснеш, направо се изкушавах.
- Ти влез и се изкъпи, а аз ще оправя багажа.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН
* след месец и половина *

Ден преди сватбата, слушах някаква жена, която си говореше. На път съм да й тегля една майна, да я напсувам едно хубаво, защото това нещо щеше да ме убие два пъти. Останах без крака, триста пъти ги стъпка и такъв лакът ми удари в ребрата, че направо ми причерня. Няма проблем с пълните жени, но тази жена е като слон. От всички сватбени агенти, точно таз ли трябваше?! Аз повече Алмаз няма да го слушам.
Бля - бля - бля! Само това чувам.
- Г-н Янг, Вие ще трябва да стоите тук. - не думай брат, сериозно ли?! Добре че е таз, аз не знам какво щях да направя, ако не беше тя.
- Благодаря за разяснението.
- Казвам го за всеки случай. - аз на толкова прост ли изглеждам? Чувствам се като идиот.
- Явно изглеждам на много просто човек. - не каза нищо и продължи с говорене, а аз продължих да не я слушам. След сватбата ще питам слънцето ми, дали изглеждам на тъп човек.