Застрашена

Глава 32

Облякох си на бързо костюма, пооправих си растите, взех телефона, документи и други глупости, целунах Криси набързо и слязох долу. Качих се в джипа и тръгнахме към затвора.

Стоях подпрян на джипа и тропах нервно с крак, когато видях близнаците да се насочват към нас.
- Шефе, виждаме и че ти си дошъл. - ударих и двамата. Те потъркаха зачервената си бузи и вдигнаха глава към мен.
- Вие малоумни ли сте? Какво за бога си мислихте? Бях дал строги заповеди, които не трябваше да нарушавате. Ако ония идиот не беше проговорил, какво щяхме да правим? Както не знаехме нищо за него. Вие щяхте да си стоите зад решетките, а аз като пълен идиот да си блъскам главата в стената. Точно от вас не съм го очаквал.
- Добре, ако беше на нащо място какво щеше да направиш?
- Всичко, но не и толкова безотговорно! Вашата безопасност е на първо място, моята работа е да ви пазя, а не да се чудя кой за бога познавам в затвора за да ви пази задниците. Правилата са за това, да се спазват, а не да си правиш каквото си искаш. На вас двамата съм ви дал цялата свобода, да правите каквото искате. Да имате правила, но заразлика от другите вашите са само три, а вие и това не правите. Шибани те правила са за това, говеда такива! - без глас ще остана за да викам. Едва успявам да се сдържа да не ги ударя пак.
- Шефе, ние съжаляваме.
- Защо не ми казахте?
- Искахме ние сами да се справим. - поех си шумно въздух и поклатих глава
- Добре хайде да тръгваме, ще продължим разговора си в офиса ми.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

Лежах си в леглото, слушах любимите ми песни и играх нещо на телефона, когато мама ми звъна. Спрях музиката и вдигнах.
- Ало, слушам те.
- Скъпа, къде си? Не си си вкъщи, да не си у приятелка?
- Чакай, а от къде знаете че не съм в апартамента?
- Еми решихме да те изненадаме, като дойдем без ти да знаеш, но теб те няма. А кога ще се прибираш?
- Еми никога...
- Как така? - ето от кого съм наследила това прекъсване на хора.
- Живея с приятеля ми. - просто си представям широката и красива усмивка на мама.
- Аха и кога ще ни запознаеш с гадженцето?
- Еми... кога искате?
- Утре ще излезем и ще ни запознаеш с момчето.
- Първо ще го питам да ли е свободен и тогава.
- Добре, маме. Звънни ми, като разбереш. - явно дойде и момента където трябва да им кажа.
- Добре, а и мамо трябва да ти кажа нещо, но и мога и утре. - страх ме е и то много, ако не се зарадва. - Всъщност ще ти кажа утре, хайде чао че трябва да го питам. - не изчаках отговор и просто затворих. Не искам да я разочаровам като й кажа, че съм бременна. А аз съм на сто процента сигурна, че точно това ще стане. Легнах на леглото и сложих ръце на лицето си. Има вариант няма да й казвам ще й кажа, че не си спомням и готово. Аз съм ужасна дъщеря.
- Слънце. - Хардин влезе в стаята - Какво ти има? Защо си напът да се разплачеш?
- Аз ужасна дъщеря, Хардин! Не трябваше да става така. Аз съм виновна.
- Кристина какво говориш? Не те разбирам. Какво се е случило?