Застрашена

Глава 17

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

След като пристигнахме, взехме табелки с имената ни и влязохме вътре. Това което ми направи впечатление беше, че на табелката пишеше "Г-жа Янг", а тя дори не го видя.
- Вече съм, Кристина Янг! - видяла го е. Усмихна се и ме хвана под ръка.
- Това все някога ще стане!
- Да бъдем реалисти.
- Ама аз съм! Казвам истината. - целунах я по бузата и се усмихнах. Аз наистина имам планове след време да бъде Кристина Янг, просто чакам подходящия момент. Взех две чаши шампанско и едната я подадох на Криси.
- А ние защо трябваше да идваме?
- Тази среща не е за работата , за която сме дошли, а е между мафиоти.
- Ти се шегуваш?
- Не, всеки един човек който видиш или е бос, или някоя от хрътките, а всеки един сервитьор е някой професионален стрелец. - продължаваше да ме гледа и да примига на парцали.
- Добре... а аз за какво ти бях?
- За да се фукам. - тя се усмихна и отпи от шампанското си.
- А кога е истинското фирмено парти.
- Утре. - кимна.
...
След 3ч. или 4ч. се прибрахме в хотела, оправихме се, легнахме и си пуснахме филм.
- Може ли да те питам нещо?
- Разбира се, слънце!
- Какво хареса в мен? Искам искрено!
- Всичко! От къде ти хрумна това?
- вдигна рамене и се сгуши още повече в мен.
- Искаш ли да спрем филма и да заспиваме.
- Добре. - спрях филма, оставих лаптопа на нощното шкафче, Криси се обърна с гръб към мен, аз я прегърнах, придърпах я и за спахме.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

Този път се събудих преди Хардин и реших да направя закуска, ако случайно успея да стана, ще бъде много добре. Опитах да му махна ръката, но не успях... ще се мъча.
- Хардин, скъпи, може ли да ме пуснеш?
- Така ми е приятно!
- А на мен ми се ходи до тоалетна. - промърмори нещо и се обърна на другата страна. Голямо бебе е.
Отидох в кухнята, отворих хладилника и започнах да разглеждам какво има. Добре какво мога да сготв? Мога да направя сандвичи или пържени филийки. Ще направя пържени филийки и ще видя с какво ще ги ядем. Извадих вско нужно и започнах да ги правя.
- Това искам да го виждам всеки!
- Кое? - погледнах го през рамо и се усмихнах.
- Да си по бельо в кухнята и да готвиш. - махнах тигана от печката и я изключих. Хардин обърна към него и ме целуна.
- Секси съм, явно?!
- Само аз знам какво ми минава през главата, когато те видя така!
- Не искаш ли да ми кажеш?
- Бих предпочел да ти покажа. - усмихна се и захапа мекото на ухото ми.
- Не искаш ли да хапнем?
- Ти си много лош човек!
- Специално за теб, скъпи. - отдръпнах се от него, взех чинията и я оставих на масата. - Кафе?
- Няма да откажа. - минах покрай него, а той ми удари малко дупе. Погледнах го лошо, а той си засмя. Взех две чаши и пуснах кафе. - Днес ще бъдеш с черна рокля. Чакам само да я донесат.
- Хардин, взела съм си официални дрехи, спри се.
- Добре, добре. Какво ще си сложиш? - изкарах лъжица и започнах да ръкомахам с нея.
- Смятам да си сложа бял гащеризон, най - вероятно ще си сложа нещо сребриста, но се чудя дали бели токчета или черни. - звуча като някоя кифла, ужас.
- Добре. Моля спри да ръкомахаш с тази лъжица.
- Съжалявам. - усмихнах се, сложих лъжичката в чашата и му я подадох.
- Благодаря, слънце. - няма да бъда с гащеризона, ще съм с червената ми рокля. Взех си кафе и седнах срещу него. Този човек как успява са вземе неща без аз да го усетя.
- Как?
- Не забравяй, че съм отгледан от наемен убиец.
- Не те ли беше страх?
- Никога.
След закуска, решихме да гледаме филми и да не правим нищо, докато не трябва да тръгваме.
Към 21ч. започнах да се оправям, а Хардин реши да си до гледа филма. Взех си бърз душ, накъдрих косата си и започнах да се гримирам.
- Слънце?
- Да.
- Ти какво каза, че ще обличаш?
- В шкафа имам една червена рокля с нея ще бъда. Защо?
- Искам само да я видя, че имат много страни правила за обличане на такива места. - това пък за първи път чувам, но както и да е. - Пак ли ще трябва да убивам хора само с поглед?!
- Явно. - усмихнах се и продължих с очната линия.
- Трябва да спреш да се разхождаш по бельо около мен.
- Защото? - тръгна към мен, а не, не искам да си разваля очната линия. - Вечерта, скъпи! И внимавай какво правиш, че не искам да си развалям очната линия.
- О, съжалявам, кифличке!
- Ей... внимавай! - повдигна вежда и тръгна рязко към мен и аз веднага махнах четката от окото ми.
- Кифла! - отново се засмя и ме целуна по рамото.
- Хайде оправяй се и ти.
- Добре, г-жо Янг. - усмихнах се и успях да го хвана за врата и да го стисна, като забих нокти във врата му - Това е гадно! Слънце! - пуснах го и го цунках - Значи първо ме мъчиш, после ме обичаш.
- Мхм.
- Ще видиш ти. - взех си очната линия и продължих да я правя. След това си сложих спирала и червено, матово червило и бях готова. А баба ми казваше, че с червено червило приличам на циганка, защото уж съм имала матова кожа, а аз съм бяла като платно. Изкарах си роклята, чантичката и обувките, и телефона ми звъна.
- Здравей, мамо!
- Здравей, скъпа, как си? Какво правиш?
- Добре съм, ти как си? Оправям се, че където работя, ще има фирмено парти и ще трябва да присъствам.
- Когато можеш ми звънни, моля.
- Разбира се... утре по това време?
- Става.
- Добре, хайде чао.
- Чао. - метнах телефона си на леглото и започнах да се обличам. А Хардин къде изчезна?
- Скъпи? - излезе от банята
- Да!
- Спри с това изчезване!
- Разбрано. А ти спри за си толкова секси.
- Мога, ама не знам ти да ли ще бъдеш щастлив. - обух си токчета, прибрах си всичко нужно и тръгнахме. - Да ли апартамента ми цял?
- Е, нали братята ти са там.
- Точно.
- Спокойно, всичко ще е наред.
- Надявам се.
След 30мин бяхме в ресторанта и Хардин говореше с шефа на компанията, когато дойде някакъв мъж и сложи ръка на рамото му.
- Здравей, синко!

Здрасти, отново на всчики! Как сте? Какво правите? Отново качих от тази помия. Съжалявам, ако има грешки. Надявам се да ви хареса.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣