Застрашена

Глава 33

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

Стоях и гледах тъпо. Хардин в момента се шегува по най - ужасния начин. Винаги казваше, че той няма да се жени, че за него това са пълни глупости, било е загуба на време и други простотии. Но ако това не е шега и той наистина ми предлага брак, дали трябва да се съглася, ако се съглася какво ще стане? Хардин взе пръстена и застана на едно коляно.
- Кристина Георгиева Болеева, ще ме направиш ли най - щастливия мъж на света, като станеш моя жена? - една усмивка се появи на лицето ми, а сълзите започнаха да капят една след друга. Кимнах енергично, накарах го да стане, Хардин ми сложи пръстена и ме целуна. - Е, харесва ли ти?
- И то много. Нали каза, че няма да се жениш?
- Еми малко щяха да ме убият, ако не го бях направил. - засмях се леко и продължих да се гушкам в него. Обожавам топлите му прегръдки, изпълнени с нежност и любов, в които се чувствам в безопасност и знам, че нищо лошо няма да ми се случи.
- Трябваше да съм по боксерки.
- Защо?
- Защото ти си по секси червено бельо, заради което ще направя едно нещо. - погледнах го, на лицето му се беше появила первезна усмивка, която стигаше до ушите му.
- И какво ще направиш? - повдигна вежда, преметна ме през рамо, удари ме по дупето, а аз започнах да се хиля и да пищя.

След няколко секс игри, лежахме в леглото, той спеше, а аз гледах красивия пръстен на пръста ми, който блестеше на слънчевата светлина. Като малка винаги си представях как мъжа на мечтите ми ми предлага брак, на върха на Айфеловата кула, или пък на върха на Лондонското око по време на залез. Представяла съм си всичко друго, но не и да съм по бельо, по средата на кухнята и моя секси мъж да ми предложи брак.
- Значи наистина ти харесва? - обърнах се към съпруга си, който си правеше нещо на растите и се ядосваше.
- Дай на мен. - седнах върху краката му и запознах да ги оправям.
- Ще ги махна.
- Защо по сладък си с тях, а и изглеждаш по лош.
- Може да съм сладък с тях ама ми писват.
- Добре и ще си пуснеш перчем?
- Не знам, но най - вероятно
ще си пусна.
- Значи ще имам какво да мачкам, като ме докарваш до лудост. - той се усмихна и ме целуна - Искаш ли да отидеш до кухнята и да ми донесеш за ядене?
- Какво искаш?
- Първо да не си обличаш боксерки и второ да ми донесеш банан, хляб може и кисели краставички.
- А как още не си обърнала оцета?!
- Ха ха, много смешно, но не ти си в моята ситуация. А и ти си виновен!
- Аз съм виновен?
- Да. - усмихнах се и станах от него.
- Ама аз не разбирам... - станах от леглото и тръгнах към банята.
- Не ми се обяснявай, а отиди да ми вземеш храна преди да съм ти се разсърдила и секс няма да видиш, докато не родя. - той извъртя очи, стана и излезе от стаята. Отидох до тоалетната, изпишках се за стотен път, измих си ръцете и излязох от банята. Хардин беше тъкмо дошъл и оставяше таблата на нощното шкафче
- Знаеш ли колко много те обичам? - промърмори нещо и ми подаде кисела краставичка.
- Защото ти нося храна? - усмихнах се широко и кимнах. - И аз те обичам, бебе.
- Не аз съм бебето, а малкото същество което расте в мен.
- Благодаря ти! -
- За? - взех си още една краставичка и изчаках отговора.
- За всичко, че те имам, че ще ме сдобиеш с мое дете... на кратко: благодаря, че обърна света ми с краката на горе. - целунах го, подадох му краставичката и то си отхапа малко. - Това е знак, че ме обичаш?
- Мхм. - той се засмя и взе цялата краставица. - Ей, тя е моя!
- Имаш цяла купа с тях, така че...
- Много лош човек си. - легна на леглото и се усмихна.
- Това вече ти е хилядния боркан, а да не говорим за бананите, нотелата и хляба. - легнах до него като си я взех обратно.
- Е това беше подло.
- Като я размяташ пред очите ми, какво си мислише?
- Щях да си я изям. - усмихнах се и я изядох набързо. - После аз съм бил лошия.
- Филм?
- Цар Лъв?
- Да! - той поклати глава и стана.
- Този филм ще го науча наизуст.
- Няма да откажа да ми пееш Хакуна Матата.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Лежахме и гледахме Цар Лъв, като през пет минути нямаше как да не забележа, че Криси си гледаше ръката. Щастлива е, сияе като слънце, а усмивката й не слиза от лицето.
- Скъпи, нали ми беше говорил за странното нещо преди сватбата на баба ти и дядо ти?
- Мхм, каква искаш да знаеш за него?
- Еми какво точно е.
- Значи преди церемонията семейството ти, приятели или пък всички заедно те отвличат. Аз трябва да те откупя, като играя покер с баща ти и братята ти или пък правим някакви бизнес решения и така всъщност те откупвам. Не съм си спомням как по точно се нарича, но май беше "Откупуване на булка", но може и по друг начин. Не помня как точно дядо го наричаше. -тя се засмя и легна върху краката ми. - Какво?
- Просто си представям баща ми и братята ми, да играят покер и то срещу теб. Ще бъде просто велико! А какво ще стане, ако не спечелиш?
- Не знам, дядо не ми каза. Всеки път когато го питах, той ми казваше че аз никога няма да загубя и това няма значение. И цитирам "Щом си от фамилията Янг, един покер не може да те повали за да вземеш жена си"
- Значи те нямат никакви шансове да спечелят. - кимнах. Тя изпъна ръката си нагоре и започна да тропа с крака по леглото. - Ще се омъжвам и то за теб! - всеки път когато погледнеше пръстена, се усмихваше широко. - Но...
- Но ли? - мразя "но", защо на всякъде го има?
- Ще стане преди да се роди детето.
- Не, ще стане след като се роди. - не стига, че ще се казва както тя иска, че и с това няма да съгласи.
- Ако се роди и тогава направим сватбата ще бъде пълна лудница.
- Но пък ще бъде по забавно.
- Ще бъде преди да се роди.
- След и няма да спориш повече с мен. В цялата работа аз съм инатото същество, не ти.
- Добре, а да направим две сватби. Една пред най - близките и друга пред всички.
- Ако искаш и двеста сватби ще направим. - май за това ще спорим най - много.

Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.