Застрашена

Глава 23

- Добре, окей нямат право да говорят така нито за теб, нито за дядо ти, но и ти нямаш право да правиш така. Колкото и да си го заслужават, те са хора и те имат правото да живеят.
- Не, Криси, те не са хора, те са изверги. Няма как да си толкова тъп, че да говориш така за човек които е давал от своя хляб за да си това което е тя в момента. Аз, аз не си го позволявам, че тя от къв зор. Не ми пука, че на мен са ми казали че съм задник, но да обижда хора които уважавам и камори да обиждаш човек който е починал и е твой баща, това вече е подиграва.
- Прав си и то много. Но колкото и големи изверги да са, не падай на тяхното ниво, знам че са те наранили и те разбирам. Но...
- Няма "но". Направих това и не съжалявам.
- Ти си много твърдоглав човек. -  дръпнах си от цигарата и глътнах дима. За първи път пуша и ми харесва, нищо че ако тати разбере ще му убие и кашлям като магаре. - Това което правиш е много, много глупаво.
- Ама много ти благодаря.
- Спри се! Просто се спри!
- С какво да спра?
- Да си такова безчувствено говедо. Да спреш да мислиш за това какво изпитваш ти и как се чувстваш ти, защото повярвай ми спреш да мислиш само и единствено за себе си, светът ти ще се промени.
- Аз не мисля само за себе си. - повдигнах вежда и се изсмях. Обичам го и то много, но понякога наистина дразни и мисли само за първо лице единствено число, за него няма 2л. или пък 3л., няма.
- Добре, за кой? Ако не е някоя поредна тайна, разбира се.  - започвам да се ядосвам и след малко ще се скараме.
- Ей сега ще ти кажа, защото явно не успях да ти покажа и да ти докажа през времето. Ти си човека, за теб и убивам и умирам, боже толкова ли не можа да ти се забие в главата. - излая и затегна челюст. - Чуй ме този път внимателно, ама слушай много внимателно. Ти за мен си много важен човек, ти за мен не си просто гадже, ти си ми семейството, ти си ми най - добрата приятелка, ти си всичко, за теб бих убивал и умрял. Ако те загуба някога, губя и себе си, толкова ли не може тези думи да ти се забият в главата ти. - погледна ме накриво, придърпа ме към себе си, гушна ме и ме целуна по главата. - Обичам те, Кристина и винаги ще те обичам. Не забравяй това, моля те. - няколко сълзи се търкулнаха по лицето ми и паднаха май върху ръката му. - Защо плачеш? Съжалявам, че ти се развиках просто нервите ми не издържаха. Не искам да плачеш заради мен, всичко това което ти казах не беше лъжа. - добре този човек наистина може да те разреве от няколко думи. Изправих се, седнах по турски срещу него и го целунах. Само това мога да направя, че ако тръгна да говоря ще звуча като пълен олигофрен.
- И аз те обичам, говедо. - той се усмихна и отново ме целуна. Накарме да легна и той беше отгоре, както винаги.
- Моля те по някакъв начин завий, набий или какво искаш направи, но запомни тези думи. - кимнах, той се усмихна и отново ме целуна. Явно пак иска да ме докара до света на великия оргазъм. Да живее г-н Оргазъм, особено като човек като Хардин те докарава всеки път е нещо свещено. Хардин успя да свали ризата си без да разкопчава копечтата и започна да слиза надолу по врата ми. Да ще бъде много хубаво.
...