Застрашена

Глава 13

- Колко хора си убивал?
- Много, не мога да ти кажа с точност.
- Значи все пак си убивал без да ти пука! -
- Няма как да се оставя да ме убият, ако не убивам ще ме убият...
- Хардин! - к'во иска тоз бурсук.
- К'во? - ако започне да ме занимава с глупости ще го убия.
- Някой е успял да измъкне Юрии, Куче и Близнаците са в тежко състояние, а другите мутри са мъртви. - премигнах няколко пъти. Алмаз в момента се бъзика много добре с мен, а аз като най - големия идиот му се връзвам.
- Не ми е до ебавки!
- Аз не се шегувам!
- Не се! - взех си телефона и звъннах на Джо. - Казвай всичко!
- Юрии е спасен, Куче и Блицнаци са в тежко състояние, а другите са мъртви. - това не е шега! Ония червей се е измъкнал! Не, не това няма как да е истина.
- Искам да го търсите под дърво и камък, при най - малката следа ще ме информирате. Искам да го намерите и да ми го доведете жив!
- Разбрано! Часовникаря да продължава ли да я следи?
- Не! Ще ви помага с издирването.
- Добре. - трябва да ударя нещо, много спешно... трябва да си го изкарам на някого!
- Какво стана, бро? - нали уж знае и защо за бога той научи първи?
- Какво става ли? Ония боклук са го измъкнали, 3коли пълни с мои хора са мъртви и двама от хрътките ми са в тежко състояние! Т'ва става! - добре май не беше най - добрата идея да крещя като изуглав.
- Това и аз го знам, какво друго ти казаха.
- Нищо! - Ако продължавам да стискам телефона си ще го счупя. Ще трябва да защита Кристина, няма да се отдели от мен, ако трябва да бъдем като дупе и гащи.
- И сега какво ще правиш?
- Не знам, слънце, не знам! - седнах до нея и я прегърнах. Целунах я по косата и я притиснах още повече.
- Знам, че не ти е до това, но знаеш ли кога ще ходим до Дубай? - съвсем бях забравил за пътуването. Още по добре, ще бъде по далеч от опасноста.
- Утре в 5:30ч ние полета. Съжалявам, че ти казвам това късно, но и на мен ми казаха днес към 10ч.
- А не няма проблем, тъкмо братята са ми тук и ще гледат Арти. - липсва ми оная малка панта, която като ме види ми нося всяка една играчка, гушка се в мен, хапи ми носа и всеки път когато не го галя той ми се кара... искам Кияра отново да е малка. - Благодаря, че беше искрен с мен, това означава многа, но сега наистина трябва да се прибирам. - не искам да се прибира, искам да остане. Да си я гушкам, да я целувам и да ми мирише на прекрасния й аромат.
- Добре, Джо ще те закара и утре ще дойда да те взема в 5ч. А за днес ще те взема в 22ч.
- Добре. - целуна ме по бузата и се качи в асансьора.
- Колко сте сладки!
- Колко искам да те убия!
- Що ще убиваш такова ангелче като мен?
- Мозъка в гъза ти ли е наврян?
- Не!
- Еми тогава от къде ти дойде на акъла да я поканиш?
- За да може да ти завиждат?
- Кой? Всеки от там ми завижда, колко още искаш?
- Много! - не, не този наистина е много тъп. Моля някой да ми обясни, защо той ми е приятел по дяволите.
- Добре, но ако й се случи нещо, докато печеля мач или състезание, обещавам ти ще те погреба жив!
- Разбрано, шефе! - мухлу. Качих се на втория етаж и влязох в стаята си. Ще си взема душ и ще си пусна филм за гледане, ако Алмаз не реши че трябва да ходим някъде и като говорех за вълк, той буквално влетя в стаята ми. - Нали каза, че ще ме заведеш до новото място където работиш? - аа, не! Не ми се ходи... оф що дойде.
- Кога съм казал такова нещо?
- Не ми се прави на ударен, а се оправяй и да ходим.
- Уф.