Застрашена

Глава 37

- Здравей, Хардин! Как си? Разбрах, че имаш жена, скоро и деца.
- Какво искаш?
- Да ми върнеш това, което открадна от мен. - като казах, че искам екшън не говорих да се сблъсквам със стари врагове. Майкъл Луис - трафикант на всякакъв вид дрога, пълен психар, работех с него докато се занимавах с дрога. След последната ни среща, бях запалил всичките му складове с дрога, като най - големия го запалих пред очите му и го вкарах в психиатрия. Хладнокръвен убиец изби цяло семейство защото се забавиха с парите. Да не говорим колко често спасявах деца, докато работех с него, беше му забавно и то много. Братовчед ми е, от страна на майка ми. После защо е такъв.  Само че не помня дали имаше жена и деца.
- По точно? Пари, оръжия или пък нещо друго? - той се завъртя и огледа етажа. Защо все на мен се падат психари?
- Пари и бело. 
- Не се занимавам с дрога.
- Хмм, тъжно. Яко местенце си имаш и аз искам. Така да се върнем на това което искам. - крайно време беше. - Сто милиона.
- Само това?! За първи път няма да си толкова алчен.
- Братовчеде, братовчеде... помисли си, че ще е толкова лесно?! - сложи ръка на рамото ми и го размачка. - Защото те познавам и знам, че парите ще бъдат с проследяващо устройство вътре, реших да отвлека приятелката ти. Кристина... много хубаво име. Италианско ли е или и ти не знаеш? Ако имам някой ден дъщеря ще се казва така. Не ти ли харесва? - тръгнах да го удрям, когато той сложи ръка на гърдите ми и започна да маха с пръст. - Не с лошо, моля те. Не съм го заслужил, такава фина душа като мен не се удря. - о, ако те докопам още по фин ще станеш.
- Ако я удариш или просто я докоснеш...
- Недей се измъчва, познавам те. Ще ме измъчваше по най жестокия начин и после ще ме оставиш да гния. Но тази няма да стане, този път ти играеш по моята свърка. Виж погледни го и от добрата страна. - дано Плъх си върши работата. Ако искаше да се върне към бизнеса нямаше ли да иска поне милиард, но пък ако става дума за амфетамини толкова му стигат, дори са много.
- Преди да ти дам парите, искам да се уверя дали е добре.
- Е, спокойно де. - ударя ли го тя умира, не му ли дам парите, пак умира... фалшиви пари. Той твърде тъп, а и се изнервя лесно няма да му се занимава да проверява пари. 
- Ще съм спокоен, когато я чуя. - извъртя очи, завъртя се още един път и ми метна телефона си.
- Без парола и само един контакт. Като звънеш и вдигне, го пусни на високоговорител. - играе си с мен все едно съм кукла. Отключих телефона и звъннах на единствения номер в телефона, който сте казва "Еднорогчето" и го пуснах на високоговорител. Това не е нормално, ще се побъркам. - Дай телефона на Криси. - не прави глупости или тя умира. Искам да го убия.
- Говори! - чу се женски глас, очаквах да е мъжки, може би ще бъде една идея по лесно.
- Кристина, добре ли си?
- Хардин?! Да, добре съм.
- Стига, писна ми. - взе телефона и затвори.
- Кучи син!
- Знам, че няма да ме удариш и знам защо. Така парите ги искам след  2часа или час и половина. Не бях се замислил. - не знам за него, но аз вече се изнервих. Бесен съм, ако имам възможност ще го удоша. Поредната ми боксова круша - Хайде, защото съм добър ще бъде 2ч., размяната ще бъде в склада Уиджи. - този склад за първи път го чувам - Значи се уговорихме, чакам те. Много е забавно, нали? - направо, не мога да дишам от забавление. -  Така като гледам, злобния ти поглед напът да ме пребиеш, явно не ти е забавно. - тоз е гении, как за бога този мъж позна. След всичко това, ще го издиря и ще ми бъде лична марионетка много дълго време или пък ще го вкарам в затвора и там ще го оправят. - Чао, братовчеде. - качи се в асансьора и започна да ми маха, докато се затварят вратите. Плъх излезе от офиса си и дойде при мен.
- Абсолютно всичко, като започнем от шибания склад.
- Така, склада Уиджи е изоставен от вече 10г., в него са се съхранявали всякакви оръжия.
- Нататък... какво ще ми кажеш за жената.
-  Казва се Сидни -Тамия Поатие, от Хавай. Преместила се е тук за да учи за репортер.
- Знаеш ли как се запознали? Какво ги свързва? - поклати отрицателно глава. Фамилията ми е позната, но не мога да се сетя.
- Защо го прави посред бял ден?
- Склада отдалечен ли е?
- Да, около него няма и една жива душа. Всички сгради са изоставени и строежите са замразени.
- За това, сам си отговори. Добре, сега да говорим за парите.
...