Застрашена

Глава 16

ГЛЕДНАТА  ТОЧКА НА КРИСТИНА

Бях потресена от родителите му, това което са направили е просто ужасно и на всичкото отгоре му държат сметка. След като ми разказа всичко си легнахме. Той заспа почти веднага, а аз продължавам да не мога да заспа и дори не знам защо.
- Защо не спиш, слънце? - ама той как разбра, че не спа. Аз не съм се мърдала, нито съм ставала. - Хайде заспивай, стига си стояла будна, не е добре за здравето.
- Ти как разбра?
- Човека, който ме огледа беше наемен убиец и ме научи да разпознавам хората кога спят и кога не. - ето това е леко зловещо. - Сега ще ми кажеш ли, защо не спиш? - обърнах се към него и го погледнах в красивите му тъмно  сини очи. - Какво ти има, слънце?
- Нищо, просто те гледам! Красив си. - усмихна се леко и ме целуна
- Благодаря. Ти също. - отново ме целуна. - Хайде сега да спим, че утре имаме работа.
- Добре. - легнах върху гърдите му и почти веднага заспах.
  Събудих се от мириса на нещо много вкусно и на кафе. Станах от леглото, вързах косата си и отидох в кухнята. Видях Хардин по боксерки, до печката, готвейки нещо. Сега забелязах големия татус на гърба му. Беше дявол с корона на главата и пишеше нещо, но от вратата не мога да го видя. Приближих се още малко и видях написаната:
"Роден като син на дявола
   Умрял като син на дявола!"
Добре само аз ли не мога да схвана написаното. Също така има и на краката, на единия имаше две змии, които се увиваха около крака му, а на другия... не знам. Беше сложил ръка на кръста си и стоеше, аз се приближих и мушнах главичка.
- Добро утро, слънце! Как спа? - извадих главата си, целунах го по бузата и отново обвих ръце около кръста му.
- Добро утро и на теб. Добре, ти? Какво готвиш, мили?
- Реших да ти направя Английска закуска.
- А на теб?
- Аз не закусвам.
- Добре, но ще ми правиш компания? - направих типичната кифлинска физиономия и той ме целуна
- Разбира се. - телефона му звъна, беше майка му. Този път няма да стане. Успях да го взема преди него и вдигнах - Кристина, какво правиш?
- Слушай ме внимателно!
- Давайте, цялата съм в слух.
- Кой е на телефона? - седнах на плота и се усмихнах.
- Жена му! - Хардин се усмихна и  потупа пръста си.
- Искам да ми дадеш телефона на сина ми.
- Верно ли... ама той Ви е син! Ужас! Първо: ще внимавате с тона, второ: думите "моля", "може ли" и подобните, се използват когато говориш с някого и го караш да направи нещо, трето: ако още един път му звъните и той отново стигне до такова състояние, като вчера, лично аз ще Ви удоша... ясно ли е?
- Виж пикло такава...
- Мразя някой да ме обижда, затова моля Ви да останем с доброто отношение и уважението. - Хардин ме гледаше и тропаше нервно с крак.
- Дай ми телефона. - Хардин изпъна ръката си за да му дам телефона, но аз не го направих. Поклати глава и станах от плота.
- Искам да говоря с него, така че дай телефона на Хардин.
- Съпруга ми в момента не може да говори.
- Кристина, телефона. - отново поклатих глава, влязох в спалнята и я заключих. Радвах се че се заключва от към спалнята.
- От кога има жена?
- Не мога да кажа! Моля кажете ми какво да му предам. - затвори телефона. Това не го очаквах, в момента ми е смешно и то много. Оставих телефона на леглото, отключих врата и я отворих леко. - Скъпи? - влязох вътре и видях Хардин подпрян на масата и да ме гледа лошо. - Майка ти ми затвори и не ми каза защо ти звъня.
- А ти искаш ли да си понесеш последствията?
- И те какви са? - усмихна се игриво. Дойде при мен, повдигнах ме и отидохме до леглото.
- Ще те чуе целия хотел!
- Това заплаха ли е?
- Да! - туко - що явно събудих лошия Хардин. 
...
След доста рундове в леглото, решихме да излезем малко на чист въздух. Облякох си потник и къси дънки, обух бели маратонки и излязохме.
- На къде? - усмивката му не слизаше от лицето му, беше адски щастлив. Лош човек!
- На някъде... ще се разхождаме.
- Искаш ли след тази разходка да те повозя.
- Във?
- В това! - излязохме от хотела и видях черна, матова спортна кола. И аз искам такава кола, страхотна! Колко ли вдига?
- Марка?
- Hennessy Venom F5.
- Ще ме повозиш! - той се засмя, извади ключовете и отключи. Кога ги беше взел?
- Качвай се! - качихме се, Хардин запали и акумулатора изръмжа. Музика за ушите ми! - Ще отидем на една писта и ще вдигнем максималната скорост.
- Коята е?
- Ще разбереш.
След известно време пристигнахме на тази писта, Хардин плати, каза още няколко неща на човека и пак се качи.
- Защо ти бях аз?
- За да те обичам!
- И аз те обичам.
- Дръж се!
- Това не ми харесва.
- Ще ти хареса.

Това не е за вярване, 500км/ч. Сърцето ми щеше да изкочи, 500км/ч. са твърде много. Този мъж е луд... мъжа ми е луд.
- Как си, скъпа?
- Какво не ти е наред?! - той се засмя исложи ръка на бедрото ми.  - Много бързо?
- Твърде бързо! - отново се засмя.
- Не е смешно, сърцето ми още не може да се успокои.
- Горкото, бебе. - целуна ме по бузата и спря пред някакъв ресторант. - Сега бебето ще яде.
- Има нужда. - той се усмихна, слязохме от колата, влязохме вътре и седнахме на първата маса която видяхме.
След като се нахранихме се прибрахме, защото трябваше да ходим на някаква важна вечеря и трябваше да се оправяме. Хардин ми беше приготвил бяла рокля,с цепка на единия крак и гол гръб. Ето сега се радвам, че нямам толкова голям бюст, колкото има мама. Реших да си оставя така косата и затова само се гримирах. Хардин се обу, след това аз и тръгнахме.
- Как се очаква да издържа докато си приберем?
- Като нормален човек! И вечерта какво ще правим?
- Ще гледаме филми за възрастни, с много голяма вероятност с нашо участие!

Hola gente! ( "Здравейте хора" в момента се фукам, че знам малко испански). Как сте? Какво си правите? Аз отново качих две глави в един и същи ден, гордея я се със себе си. Надявам се да няма много грешки, но ако има ме извинете... тъпа съм ко да прая! Благодаря на всички тези, които са решили да четат таз помия.Чакам всякакви критики.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣