Застрашена

Глава 38

Стоях пред операционната от вече 3ч., никоя медицинска сестра или лекар, не идваше при мен да ми кажи до къде е стигнала операцията. Едва се сдържах да не направя дупка в стената.
- Хардин. - вдигнах погледа си към Плъх, който видимо беше притеснен.
- Какво има? - той посочи леко мъжете и жената, които стояха пред хората ми и искаха да дойдат.  - Кои са те?
- Семейството й.
- Моля?! Как са разбрали? - от това нямах нужда, честно.
- Не знам.
- Отиди, питай ги и не ги допускай  близо до мен. - кимна и отиде при тях. Ако до сега по някакъв начин  се държах да не разбия стената, то сега ще я направя на дупки.
- Г-н Янг! - някакъв лекар се появи от някъде, да дори не знам името на лекаря, който е оперирал жена ми. - Жена ви е стабилна, но за съжаляние не успях да ги спасим. Съжалявам, г-не! Ако искате влезте при нея. - това ме остави без думи. Ония пумиар нарочно стрелял там. В момента най - важното е, че тя е добре и ще се оправи. Влязох в стаята, Криси все още беше под упойка, явно ще чакам още много време. Придърпах си стол, седнах до нея и й хванах ръката.

*След 2часа*

Бях се отпуснал върху стола и гледах белия таван, когато Криси се размърда и стисна ръката ми.
- Ей, слънце. - тя премигна няколко пъти и се опита да се изправи, но не й позволих. - Имаш ли нужда от нещо? - поклати глава, беше объркана, не знаеше какво се случва, стискаше ръката ми и не я пускаше - Спокойно, добре си и аз съм добре, не се притеснявай. - сложи ръка на корема, направи няколко кръгови движения върху него и ме погледна. Как се очаква да кажа на жена си, че лекарите не са успели да ги спасят?! - Съжалявам, скъпа! - стоеше и просто ме гледаше. Изведнъж пусна ръката ми и се обърна с гръб към мен.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

Това определено е някакъв адски гаден сън. Не трябва да е реално, нищо от това не трябва да е реално. Загубих две малки същества, които растяха в мен. Аз трябваше да ги пазя и точно аз се провалих. Не ставам за майка! Не искам деца, ако трябва Хардин ще си търси нова жена.
- Слънце, спри да плачеш! Всичко ще е наред. - легна до мен и ме прегърна.
- Не е наред! Трябваше да ги пазя...
- Замълчи, просто замълчи. Не искам да слушам неща, които не са верни. Аз трябваше да пазя теб. За първи път не предвидих ходовете на човека срещу мен. Единственото което исках беше да те спася, очаквах че като дам парите, той ще ги вземе и ще избяга, но не. - сгуших се още малко в него, колкото мога и продължих да плача. Някой зад нас си прочисти гърлото, Хардин се изправи, а аз се обърнах.
- Как сте, г-жо Янг?
- Боли ме, но е търпимо.
- Добре. По - късно ще Ви донеса обезболяващо и ще Ви прегледам, а сега си поговорете, ако имате нужда от нещо ме извикайте. - кимнахме, лекаря излезе и на вратата се появиха трима мъже.
- Шефе?!
- Хайде, влизайте. - усмихнаха се, влязоха и се строиха, като войници.
- Как сте, г-жо Янг?
- Добре. - колкото и мили да бяха сега, с усмивки до ушите, не ми беше до тях, май това ще бъде последния път, когато ще ги видя такива.
- Момчета, стига толкова тръгвайте. Някой друг път ще козирувате с усмивки на лица.
- Шефе, може ли преди това да поговорим. - кимна, дойде до мен, целуна ме и прошепна.
- Ако дойда и имаш една сълза ще се караме.
- Добре. - тежко е да знаеш, че си загубил живо същество, което е растяло в теб, което си щял да наричаш "Свое дете", да му се радваш, когато си каже първата думичка или пък направи първите си стъпчици и всичко това ти е отнето заради някакъв келеш, никога не бях мислила, че това ще се случи на мен. На вратата се почука и се отвори. Мама стоеше на прага и ми се усмихваше. Дойде при мен и седна на ръба.
- Как се чувстваш?
- Зле. Може ли да легнеш до мен и да ме прегърнеш? - тя ми се усмихна, направих й място, тя легна и ме прегърна.
- Всичко ще мине, обещавам! Поплачи още, колкото ти е нужно. Тук съм и не само аз, всички сме до теб. Нищо, че в момента баща ти и братята ти са отвън и най - вероятно гледат на кръв момчето. А като заговорих за него, много мило момче. - засмях се - Какво се смееш?! Така е и изтърпя глупостите на баща ти . - имах нужда от малко смях. Никога, ама никога не можеш да видиш Хардин Янг, да се държи мило към някой, особено като не го познава, а и да го търпение този човек, мъжа ми значи има проблеми.
- Сигурна ли си, че не говориш за друг мъж?!
- Напълно. Харесвам го и не само аз, и баща ти ама не иска да си го признае.
- Значи, все още не са се избили?
- Да. - обичах топлите прегръдки на мама, пълни с нежност и любов. Винаги успяват да ме успокоят, дори и сега.

  

Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.

ОБИЧАМ ВИ!❤