Застрашена

Глава 14

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Усещането отново да се завърнеш в тази среда и то с победа е просто страхотно. Сега остана покера, но не знам да ли аз да играя или да оставя Алмаз, защото е 00:30ч. и след 5ч. ще летим за Дубай, а аз все още не съм оправил документи и багажа. Ако оставя Алмаз да играе и загуби, ще мога да му натяквам цял живот какъв глупак е. Той ще играе!
- Бро... - той се обърна към мен и повдигна вежда, явно някой е крив.
- Слушам!
- Защото е късно, а аз още не съм оправил документите, ще играеш ли вместо мен?
- Добре, няма проблем. Но... - не, това "но" го мразя, особено при него.
- Но?
- Ако спечеля, ще отидеш при родителите ти и ще ги видиш как са!
- Никакъв шанс! При ония боклуци аз няма да ходя, дори ако трябва да ме гръмнат.
- Хардин, те са ти родители.
- И? Сетиха се за мен чак, когато започнах да вадя повече от тях. Що да родители са?!
- Облога си е облог. - ще ти счупя врата, обещавам!
- Добре, добре. Ако загубиш ще ядеш свинско.
- Не, това няма да стане. - да уточня, Алмаз вярва в исляма и по тяхната традиция не ядат свинско и затова го карам.
- Облога си е облог.
- Гад мръсна!
- А сега трябва да тръгвам. - Криси излезе от тоалетната и ни погледа тъпо и знам защо. Защото аз съм се ухилил до уши, а Алмаз е на път да ме убие. - Айде слънце, тръгваме.
- Защо?
- Защото моя милост забрави да оправи документите и багажа си. - кимна. - Ай братле. Гледай да НЕ спечелиш.
- Мечтай си, глист! - тоз наистина ще ме запука, ако ме набара. Ама поне си струваше да му видя тъпата физиономия.
- Чао, чао. - хванах Криси за ръката и тръгнахме към изхода.
- Защо те гледаше така... все едно след малко ще те убие.
- Облог.
- Какъв?
- Не е нищо важно. - тя се на цупи, а аз се засмях. Наистина изглеждаше на някакво бебе, когато се цупи или сърди. Добре писна ми от курви и курвари, навсякъде са. Не може ли да построят място, което е забранено за курви и курвари... ама ако се замисля, ако построят такова нещо никой няма да стане вътре. А като казах курви, Криси се държеше много странно. Не спираше да се вре в мен, да ме целува по бузата, да ми хваща ръката и такива подобни неща, не ме разбирайте погрешно адски ми хареса това, но беше страно, а и ерекция ми докара. Качихме се в колата и тръгнахме към блока й.
- Колко време ще бъдем в Дубай?
- Надявам се, че до четвъртък ще се приберем, но ако не четвъртък най - късно събота.
- Добре. - аз казах ли да запазят две отделни стаи? Май не казах, ако не съм казал много вероятно да спим в една стая. Което по принцип е добре, защото ще бъдем заедно... нали? Чувствата ми и те не знаят какво искат.
След около 30мин, оставих Криси, прибрах се и сега подписвам документи, а и багаж ще трябва да си оправям. Усещам как аз отново ще спа 2ч. или 3ч., малко така взе да ми писва.