Застрашена

Глава 11

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Събудих се от Алмаз, който изкрещя до мен за да ставам. Мразя го! От малки всеки път ме събужда така, мразя това негово действие.
- От кога не чукаш курви и се напива като на кирка?
- А ти к'во правиш в стаята ми?
- Събуждам те. - исумтях и се изправих до седнало положение. Главата ми се завъртя от бързото ставане, но мина. - Ай ставай, ще ядем. - извъртях очи
- Ще излезеш ли?
- Не, чакай и друго щях да ти казвам.
- Мисли тъпа главо!
- А да... Криси е в сградата.
- Кой е на моето място?
- Кой трябва да е на твоето място?
- Кажи на някой, да й кажи че е в отпуска... три седмици.
- Три? Три седмици няма да ходиш на работа и няма да я виждаш?
- Няма да мога да го понеса! Тя е моя, а като си представя че най - вероятно ще си намери друг, това ме побърква.
- Добре... опитай се да я забравиш. - човек като нея не се забравя.
- Не ми е до ебавки!
- Ама... - не довърши - Оправяй се и да ядем, че моя милост е гладна. - излезе от стаята. Взех си бърз душ, облякох си сив анцунг на Адидас и обикновена бяла тениска. Отидох в кухнята и Алмаз се ядосваше на някоя простотия, както винаги.
- Ядосваш се на...
- Таз вечер ще се играе покер!
- От кога не съм играл покер. Срещу кого?
- Булдоци, Смърта и Шизофреници.
- А, те са лесни и много тъпи. И що се ядосваш?
- Преди това ще има мач и казаха точно преди 1мин и в момента чакам да видя кой срещу кой. - офф... не ми е до боеве, особено ако бъдат без правил. Сам ще се нокаутирам! - Изтеглиха!
- И?
- Ти ще си срещу някакъв си Мартин от Шизофрениците.
- Тез играят много мръсно.
- Този е нов в мафията и не знае малките неща в тези боеве.
- Еми още по зле! Защо трябва да се бия срещу хлапе. - Алмаз ме погледна тъпо и се почеса по главата.
- Пука ти?! - вдигнах рамене и си пуснах кафе. - Това момиче ти влия е много зле.
- Зле?! - що зле? Според мен ми влияе добре.
- Да... ти не си стария Хардин.
- Стария Хардин, реши да вземи багажа и да замине за Малдивите и да не се връща... много отдавна ми пука срещу кого се бия. Като отидеш във вишата лига, така става.
- От кога?
- От няколко седмици, може и месец.
- Аха.. кога щеше да ми кажеш?
- Никога, не споделям на клюкарка.
- Аз... - беше прекъснат от телефона ми, взех го и вдигнах на Часовникаря.
- Ало, какво става?
- С г-ца Болеева има двама мъже, близнаци. Да знаете каква са й?
- Не прави нищо глупаво, ще звънна на Плъх за да потърси.
- Добре.
- И помни НЕ прави нищо ГЛУПАВО!
- Разбрано. - затвори телефона. Двама мъже, близнаци? Не ми е споменавала да има братя.
- Какво стана? А и кефето ти е готово. - набрах Плъх, но разбира се оная мишка няма да ми вдигне и ще трябва да чакам 30мин за да ми върне обаждането. - Променил си се, Хардин. Не си същия хамалин, кото бяхме на 16г. От последния път още повече си се променил. - беше много учуден, не можеше да повярва.
- Звучиш все едно ме критикуваш. - чувствам се като гей... нямам нищо против тях, но наистина се чувствам така. Ама като се замисля имам по голям шанс да си хвана гадже, като съм гей, а не сега.
- А бе, бро! Аз никога не съм те критикувал, просто правя разлика между стария Хардин и сегашния. Мога да те критикувам само за това с кого спиш, колко пиеш и като цяло да продължавам да ти бъда бавачка. - Алмаз е с 5г. по голям от мен и винаги е бил и ще бъде мой брат и моя дясна
- Само теб ще слушам, мамо!
- Задник! - кафето ми истина, супер. - А що не се опиташ да си я върнеш.
- Ще си я върна, дори ако трябва да проливам крив.
- Не забравяй едно!
- Да знам, ще бъде застрашена.
- Точно... знам какво ти е, съчувствам ти.
- Аз кога ще видя ония дребошлък.
- Когато дойдеш до Шарях, ще го видиш.
- Като каза Шарях, аз все още не знам кога ще летя за Дубай и кога ще правя тез реклами.
- За? Кога? С кого?
- За баба ми, като прасетата полетят и с пра дядо ще ходя! - Алмаз е станал голяма клюкарка едва се търпи. Повдигна вежда и промърмори нещо под носа си, май ме напсува.
- Трябва да ти говоря като на бавно развиващ ли?
- Не, просто спри да ме разпитваш. Знаеш че ненавиждам някой да ме разпитва, за каквото и да е.
- Ще те разпитвам докато на пукна или пукнеш.
- Ха ха, колко мило!
- Знам! Сега ми кажи.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МИХАИЛ

Кака е наистина тъжна, с Борил нищо не можем да направим за да може да се усмихне истински. Искам да намеря ония боклук и да го убия.
- Брато! - обърнах се към Борил
- А?
- Само аз ли забелязах страната кола, която ни следи от самото начало. - започнах да се оглеждам и видях черно Ауди с затъмнени стъкла. Странно!
- Братчеда тръгваме ли?
- Да, да! - казахме и двамата тръгнахме и след като тръгнахме и колата тръгна. Добре, адски странно е.

Здравейте на всички! Как сте? Какво правите? Главата отново е къса, за което се извинявам просто ме домързя за още. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички тези, които са решили да четат това гадно нещо.Чакам всякакви критики.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣