Застрашена

Глава 20

Добре няма да стоя скрит. Отидох по близо до тях и стрелях по четиримата мъже. След това по оная пачавра, но другата Ивана стреля по приятелката на Крис. Хората ми влязоха, аз освободих сестра му, той взе приятелката си на ръце, отидохме до джипа ми, качихме се и тръгнахме към болницата.
- Хардин по бързо.
- Карам с 200км/ч., не мога по бързо. - трябваше да бъда с моята кола. След като пристигнахме, спешния екип дойде, сложиха я върху кушетката и влязоха вътре. Чувствам се виновен, заради мен тя е простреляна, трябваше първо по Ивана, след това Силвия. Изложих се и то много. Телефона ми звънна, беше Психаря. Защо точно той ми звънни?
- Какво искаш?
- Аз и единия близнак хванахме Юрии. - усмивка изгря на лицето ми, сияех като коледна елха.
- Къде сте точно? - ще си изкарам всичко на него.
- На доковете.
- Идвам. - обърнах и тръгнах към доковете. Ако преди не исках да го измъчвам и да го убия с мъки, е сега искам и ще го направя с удоволствие. Телефона ми пак звънна, но беше слънцето ми. - Ало слушам те.
- Не прекъсвам нещо, нали?
- Не, не. Какво има?
- Реших да ти звънна за да те питам, кога ще се прибираш? Добре ли си? Не си ранен, нали? - това е много мило.
- Имам още малко работа за вършене, след 1ч. или 2ч. ще се прибера, добре съм и не съм ранен спокойно.
- Радвам се! За тази работа също внимавай, каквато й да е. Обичам те. - това момиче ще ме разплаче.
- Ще внимавам. И аз те обичам. - затворих телефона и продължих да карам с 200км.
...
След като пристигнах, бях посрещнат от Джо, който беше подготвил всякакви неща за мъчение. Ние не си играем на дребно и за това рядко някой прави такива неща
- Шефе, Юрии е вътре. Жив е, все още. - усмихнах се, качих се на  лодката, съблякох сакото, навих си ръкавите и влязох в каютата.
- Бях се отчаял да те чакам Хардин. Беше те страх да дойдеш? - ударих го, той се засмя истерично. Този му хлопа дъската. - Нали знаеш, че Кристина ще бъда лика прилика с Лиза... - не го изслушах и отново го ударих. - Ядосвам ли те, Хардин? - този си играе яко с нервите ми. Джо дойде близо да мен и прошепна.
- Приятелката ти е тук.
- Моля?! - защо за бога е тук? Как изобщо е разбрала? Ако Алмаз й е казал ще го убия. - Каза ли ти, защо е тук?
- Не. Да питам ли?
- Да. - той кимна и излезе.
- Какво става, Хардин? - ударих още три път, той изплю кръвта и отново се засмя.
- Шефе! - обърнах се - Ела. - излязохме и видях Алмаз и Кристина. Тя потропваше нервно с крак, Алмаз й говореше нещо, а тя го гледаше на кръв. Страхотна гледка, искам някой да ги снима.
- Слънце. - тя се обърна и смръщи вежди. Или е разбрала, че съм убивал, или знае че Юрии е тук или е нещо друго. Много "или" станаха.
- Ти кога щеше да ми кажеш за Юрии и за това, че си помагал на някъв там, олигофрен, бил си застрашен и така нататък. - аз казах ли, че ще ме кастрират.
- Слънце, не се сърди де. - в момента хората ми се смеят и то много.
- Кажи ми една причина, за да не ти се сърдя и да не искам да те убия.
- Бебе... не мога да ти кажа причини на която да не ми се сърдиш. Просто моля те, не се сърди, знаеш че аз трудно умирам. - тя изсумтя и промърмори нещо. - А да те попитам, как разбра? - Алмаз наведе глава - Ще те убия, говедо.
- Е добре де, не се сърди и ти. - шизофреника дойде и застана между нас
- Ако след малко ти не го докараш до състояние, което да ти се моли, аз ще го направя. - излая в лицето ми.
- Първо - внимавай как говориш, второ - имам нещо много по важно от Юрии и от теб, трето - почни го, аз ще го довърша. - той се усмихна победоносно, сви едната си ръка в юмрук,  удари другата и отиде при Юрии. - Идиот!
- Как още работи да теб?
- Убива.  - Алмаз кимна, върнах отново погледа на Криси, която гледаше тъпо и не знаеше какво става. - Все още ли ми се сърдиш?
- Искам следващия път аз да знам първа, не искам да научавам от Алмаз. - сложи ръце на лицето ми, въздъхна и ме целуна по устните - Виж, аз съм тази на която можеш да дойдеш да ми кажеш абсолютно всичко. Че например си видял някво яко биченце. Абсолютно всичко! Аз освен гадже съм ти и най - добрия приятел, семейство... както искаш го наричай, но не искам да го забравяш, нали? В момента имаш семейство, което стои около теб, пред теб и ти помага с всичко, ако на мен не искаш да споделиш може и на тях, не вярвам да са толкова безчувствени, нали? - кимнах няколко пъти. Просто се разтапям когато ми говори така, все едно ми влиза в мозъка и го кара да мисли това което тя иска, но не съжалявам. - А сега отивай да му покажеш на ония, безгръбначен червей, с кого си има работа. - тя се усмихна и ме целуна пак.
- Разбрано, слънце, ти седни и ако искаш нещо, Акула е насреща. - тя повдигна вежда и кимна. - Ей, Акула, я се обърни. - той е се обърна   - Това е, той ще те пази.
- Аха! Добре. - целунах я и пак влязох вътре. Шизофреник го биеше, че ония въздух не можеше да си поеме.
- Стига! - изръмжах, Шизофреника спря и се отдалечи. - Искам да му завържете ръцете с веригите на тавана и да го вдигнете. - трима от мутрите отидоха при него и започнаха да го оправят.
- Защо ме спря? Ако бях продължил още малко, вече да бях го убил с мъки и да ми се моли да да спра. - да, много е луд.
- Боклуците се поделят.
- Добре. 
...
След 1ч., биене на Юрии, се прибрахме и с Криси правихме най - хубавия секс... то не беше секс, дори и аз не мога да го опиша какво беше, но беше върховно. Сега лежахме и гледахме филм.
- Значи Юрии, вече е мъртъв.
- Да. - след доста бой, беше припаднал,  завързахме тухла за краката му и го метнахме във водата. Доста жестока знам, но този изрод си заслужаваше абсолютно всичко което му причинихме.

Здрасти, отново на всчики! Как сте? Какво правите? Отново качих от тази помия.Съжалявам, ако има грешки. Надявам се да ви хареса.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣