Застрашена

Глава7

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА
  Какво за бога прави? Адски неловко ми е, а тези шибани няколко милиметра, който ни разделят ме подлудяват. Няма ли нещо да стане, някой да звънне, някой да почука и точно в този момент някой почука на врата и след това се отвори леко. Благодаря, нищо че не исках точно това да стане, но пак благодаря. Хардин изсумтя недоволно и се намръщи, Мая влезе в офиса като държеше една черна, дебела папка.
- Прекъсвам ли нещо?
- Не! - минах покрай нея и отидох до офиса си. Какво искаше да направи? Да ме целуне?!
Да ме целуне, мен ли? Аз ставам все по забавна и по забавна, с всеки ден. Комик номер 1, никой не може да се мери с мен.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН
Мая остави папката и излезе. Ако не беше идвала щях да целуна Криси. Божи щях да усетя устните й, щях да разбера дали наистина са толкова меки, колкото изглеждат. Ще се гръмна! А сега и трябва да ходя на оная тъпа среща... днес по хубаво не може да стане. Кой лъжа, разбира се че деня ми ще стане още по скапан. Взех папката и тръгнах към срещата.
  След 2ч, скучната и безполезна среща свърши, карах към клуба където тренирам и псувах всяка една кола, която реши да мине по край мен, дори и да не е направила нищо, аз пак псувах. Да знам много примерен шофьор съм, няма нужда от комплименти. Паркирах пред клуба, слязох от колата, взех си сака и влязох вътре. Бях посрещнат от Старши(треньора ми) с парче торта и от ония червени  пластмасови чаши, които можеш да видиш по партитата.
- От кога ме посрещаш с торта и нещо за пиене? - той се усмихна, жена му се появи с малко момченце на ръце и също се усмихна. - Значи малкия се е родил?! Кога и защо чак сега разбирам?
- Да ти кажем най - важното. Първо: решихме да го кръстим на теб. Второ: ти ще му бъдеш кръстник. - правилно ли чух?Слуха ли ми се повреди? Аз кръстник! Само аз ли не се виждам така? А този юнак да е кръстен на задник, недоряслък, олигофрен, пумиар и грозник  като мен...ъъъ... горкото момче! Съжалявам го!
- Не!
- Да! - те яко си ебават с мен
- Просто решихме! - аха, явно сте си ударили главите някъде много сериозно - Имаш 3 месеца да намериш кръстница. - по принцип имам, но и нямам. Окей, това прозвуча странно.
- Бати! - чух гласа на Давид, метна ми се, аз го вдигнах и той ме целуна по бузата.
- Как си, герой?
- Виж какъв, Бади ден ми подари баща ти. - показа ми  Спайдър - мен играчката и я размаха пред лицето ми - Като порасна ще бъда супер герой!
- Браво на теб. А сега трябва да тренирам, а ти отивай да си играеш. - кимна, пуснах го и отида някъде. Отидох до съблекалнята и се преоблякох, след като се облякох излязох и малкия отново ми се метна, това момче обожава да прави така. - Слушам те, сладур.
- Бати, може ли след тениловки да ме повозиш във Фелалито? - много ми е сладък! Говори нормално, но някои думи не може да ги казва като хората и много, много сладък.
- Може.
- Благодая! - пуснах го и той отново отпраши някъде.
Докато увивах ръцете си в бинт Старши дойде при мен
- Отменят мача?
- Що?
- Не ми казаха. - кимнах. Честно казано, в момента много, много не ми пука - От кога ти е все едно?
- Съжалявам, главата ми е другаде.
- Много работа? Някоя провалена нарко сделка? Някоя която не ти я пуснала?
- За момиче е...
- И?
- Това момиче го харесвам и малко по рано днес щях да я целуна, но онова момиче на рецепцията влезе и всичко отиде на майната  си.
- Някой е влюбен, а?
- Мхм... не спирам да мисля за нея, затварям очи виждам нея, виждам някоя момиче представям си нея и като цяло ми е завзела ума. Не знам какво да правя, не искам да стъпя на криво и да я загубя. Какво да правя?
- След тренировки, вземи бонбони, цветя и след това я изведи на среща.
- Добре... значи ще трябва да играя на сляпо.
- Хардин това не е някоя мисия или нарко сделка, за която трябва до проучиш абсолютно всичко и след това да действаш. Това е човек, не мисия.
- Да!
- Добре, хайде отивай на боксовата круша!
  След около 3ч. или 4ч. тренировката ми  свърши, преоблякох се и в момента с малкия отиваме до една бижутерия и след това до магазин за да купя бонбони, след това да го оставя, да мина да се преоблека и да отида за букет. И изобщо не знам какво да й купя като бижу и си чудя между гердан или пръстен... оф де да имах някой да ми помогне в момента.
- Бати...
- Да.
- Не подминахме ли мястото?
- Благодаря ти, юначе. - направих обратни завой и паркирах на някакво парко място. Слязох от колата, помогнах на Давид да слезе, пресякохме улицата и влязохме вътре. 
След доста дълго избиране, избрах гердан около врата, беше доста симпатично. Надявам се да й хареса.
- Бати, пишка ми се!
- Сега като отидем в магазина ще отидеш до тоалетна.
- Добре. - качихме се в колата и тръгнахме към някой магазин.
Пристигнахме в някакъв магазин близо до клуба където тренирам, влязохме вътре, след това и тоалетната, той се изпишка и сега търсим бонбоните. След 30мин.обикаляна на тъпия магазин, намерих бонбоните, взех кутия Lindor,  отидохме при играчките и Давид започна да обикаля щандовете за да си избере някоя играчка и като го познавам, пак щеше да си вземе Спайдър - мен. Докато стоях и чаках малкия, който тичаше около щандовете дойде някакъв мъж който адски много прилича на Юрии, който уби  бившата ми приятелка Лиза.
- Не знаех, че имаш син, Хардин.
- Юрии?
- Значи ме помниш. Не очаквах, поласкан съм. Все още ли посрещаш, стари приятели с юмруци в лицето.
- Ти би трябвало да си мъртъв! - стигнах челюста си и стиснах ръка в юмрук, ако не бяхме на публично място отдавна да го бях пребил от бой.
- За твое голямо съжаление съм още жив. - Давид дотича до мен и ме гушна за крака.
- Бати, кой е този чичко?
- Значи не е сина ти. Аха... добре. Само ще ти кажа, да пазиш по - добре Кристина защото може нещо да й се случи. - обърна се и отиде някъде, а аз продължавах да гледам със зяпнала уста. Този идиот й знае името, този е още жив! Трябва да кажа на всички, не на всички... просто трябва да кажа на хората си.
- Бати...
- Тръгваме! - вдигнахго, отидох по най бързия начин на касата, платих, излязох и отидох до колата. Давид се качи, след това аз и тръгнахме към къщата на Старши. Не знам какво да правя, едва успях тогава да го намеря, а какво остава за сега, ако я нарани по някакъв начин, ще го обеся... трябва да се успокоя, той нищо не може да направи, защото няма хора, просто ще се обадя на Джо и Иън, за да им кажа какво се случва и ще се оправим... Надявам се. Оставих Давид на родителите му и тръгнах към нас. Звънах на Джо за да му кажа за това и той вече подготвя хора, изпратил е 4 коли, пълни с мутри да пазят Криси и компютърния ни гений се опитва да го намери. Този вече си подписа смъртната присъда. Прибрах се, облякох си смокинг, обух си официалните обувки, взех си ключовете Аудито - ми, слязох в гаража, махнах покривалото на колата, качих се в нея и тръгнах към цветарски магазин. Паркирах пред магазина, излязох от вътре и влязох вътре. Бях решил да й взема букет от 101 рози,   надявам си да й хареса.
- Здравейте, г-не. Как да ви помогна?
- Здравейте, може ли да ми направите букет от 101 рози? - продавачката от магазина ме изгледа страно, но кимна и се зае с правенето. След 1ч, букета беше готов, платих и карах към блока на Криси. За първи път се притеснявам така, като цяло от много отдавна не съм правила такива неща. За 25мин бях пред блока й, нов рекорд. Взех всичко нужно и се насочих към апартамента й. Беше ми малко трудно докато се кача до етажа, но успях, звънах на врата и почти веднага вратата се отвори.
- Хардин?!
- Здравей, сладур.

Здравей те на всички, хорица!
Как сте? Какво правите?
Извинявам се, ако има грешки... като нищо да има, както знаете аз съм идиот и олигофрен. Знам, знам адски скучна глава, дори по  скучна и от другите и на мен много не ми харесва, но ми писна да я променям и затова реших да я остовя така. Не знам какво друго да кажа, затова няма за казвам нищо повече, освен че чакам всякакви критики.

Обичам ви!❤