Застрашена

Глава8

Защо е тук, защо държи такъв огромен букет цветя, защо ми вика "Сладур", нали уж е имал работа? Трябва да попитам, особено за първия въпрос, другите могат да почакат.
- Какво правиш тук? - сложих  ръце на кръста си и намръщих вежди. Като си се представя  на какво изглеждам на мен ми става смешно. Няква 1,60м, по пижама и с храст на главата, с очила и няква  излязла все едно от някакъв филм на ужасите ти се сърди. Вече ме е срам!
- Не може ли да те зарадвам?... Може ли да вляза? 
- Да, разбира се! - успях да взема букета и да отида до кухнята, където го оставих без да се пребия. Този човек не се ли замисли, че случайно няма да къде да ги сложа. Да прекрасни са и много ми харесват, но са прекалено много... особено за моя апартамент. Отидох до банята, напълних в един леген малко вода, отново отидох в кухнята и сложих букета вътре. Хардин дойде и остави кутия с бонбони Линдор. Моя милост ще се наслади на много вкусни бонбони.
- Харесва ли ти букета?
- Да и то много. Щях да се зарадвам и на роза откъсната от някоя градинка, на някоя баба и торба с храна.
- И някоя баба да ме бие с бастуна си по главата, защото съм откъснал цвете. Не благодаря, вече имам, втора не искам. - засмях се, Хардин искара от някъде някаква кутия и ми я подаде. - Вземи я и я отвори. - направих това което ми каза. Вътре имаше красиво колие, много нежно, не знам дали е златно, но се надявам че не е. От едната му страна висеше луна, а от другата камъче и блестяха на светлината. Защо ми е купил? Не трябваше, ще го убия. Утре ще звъна на брат ми и ще го питам за хубав мъжки подарък и аз ще му подаря и ще бъдем квит. - Харесва ли ти?
- Да! Прекрасно е! Нямаше нужда, защо?
- Аз ти казах. Реших да те зарадвам.
- Определено успя да ме зарадваш. - А сега се оправяй, че смятам да те да са на вечеря. Ще трябва да се облечеш официално. - и вечеря! Майко... Аз ще трябва да му купя много скъп подарък, за да сме квит. - Хайде отивай!
- Добре, добре отивам. - целунах го по бузата и отидох в стаята си. Оставих кутийката с колието на бюрото ми, съблякоха дрехите си, взех си халата и влязох в банята. Пуснах душа... мамка му забравих да сваля очилата си и сега мокри, не попитах колко време имам, за 1ч трябва да съм готова.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Искам всеки ден да я виждам по пижама, с очила и с рошав кок на главата. Беше адски сладка, приличаше на някакво бебе с чайси. Като се замисля на работа не съм я виждал с очила, нито предния път, както и да е пак е сладка. Особено когато ти се сърди или ти се ядосва, не разбрах много, по скоро изглеждаше на човек който искаше да кихне или пък на малкия Арти, когато се кара на играчката си. Седнах на дивана и погледа ми беше привлечен от две тетрадки, учебника и лаптопа й. Явно учеше за... ъъъ, нещо не мога да разбера к'во пише, не по точно не мога да схвана какво означават половината съкращения, наименования и т.н. Някой ще имам изпит, най - вероятно, а аз я изкарвам на вечеря, нищо тъкмо ще си почини. Стоях и се опитвах да разбера какво пише, когато Арти се метна със засилка върху мен. Започна да ме хапе и да ме побутва за да го галя. След 1ч и малко Криси излезе, изправих се и я огледах от глава до пети, без да ми пука дали ме вижда или не. Това момиче е толкова сексапилно и елегантно, че се надървям само докато я гледам. Всеки мъж ще я иска, затова смятам да се боря за нея, каквото и да трябва да правя, тя ще е моя свят, моя чист въздух който ще дишам, моето бебе което ще обичам... добре стига лигавшини, да се сърдоточа на... на... сети се... айде де, тъп мозък сети те... на това че не знам дали обича Арабската кухня. Това наистина е проблем! Точно за това ли трябваше да се сетя. Ай, ужас! Моля се да обича Арабска кухня. Моля ти се, моля ти се... ако не обича ще я заведа другаде, ко толкова се притеснявам. Може да няма места другаде. Върни веднага вниманието си върху сексапилното момиче пред теб, което те гледа страно.
- Ослепителна си! - тя се усмихна и сложи малък кичур зад ухото си.
- Тръгваме?
- Да. - тя взе ключове и тръгнахме към Арабския ресторант.
След едни 30мин, прекарани в разменяне на погледи и пеене на различни песни стигнахме. Слязох от колата и по най - бързия начин й отворих вратата. Подадох ръка, тя я хвана и излезе.
- Нали ти казах, че следващия път аз ще черпя?
- Няма такива! Аз ще извеждам на вечеря, аз ще черпя.
- Ти си ужасен човек!
- Само за теб. - хвана ме под ръка и влязохме вътре. Качихме се на втория етаж и седнахме на масата ни.

Здрасти на всички, хора ! Как сте? Какво правите? Съжалянам ако има грешки.Тази глава е много по къса от всички, но имах малък проблем с нея, трябваше да я пиша отново и затова е толкова къса. Обещавам, че следващата глава ще я направя 2 500думи( неми вярвайте, няма да я направя. Само празни обещания.)  Чакам всякакви критики.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава. ( Тоест след седмица, най - вероятно)
Обичам всички, който четат книгата.❤