Застрашена

Глава4

Погледнах отново часовника на ръката ми имахме 40мин, звънах  на Джо
- До 10мин искам лимузината ми да е долу.
- Разбрано, шефе. - затворих телефона, станах от стола, пооправих си сакото и излязох от офиса, Кристина все още говореше по телефона, потупах часовника най - отгоре, малко след това тя затвори и дойде при мен.
- Вземи нещата си, защото е време да тръгваме.
- Добре. - влязох отново в офиса си, взех си телефона и нужните документи и излязох от офиса. Криси дотича до мен и ми се усмихна.
- Следващия път не бягай на тези токчета на този хлъзгав под, най много да паднеш. - кимна, изчакахме асансьора и се качихме в него.
- А къде ще бъде срещатата и с кой ще бъде?
- В някакъв много хубав арабски ресторант с една много важна компания. - вратите на асансьора се отвориха излязохме от него и тръгнахме към лимузината.
- Добре! - гласа и потрепна явно се притесни
- Ей спокойно ще се справиш, това не зависи животати и няма да те убият.
- Лесно ти е на теб, не ти ще говориш на този изчанчен език. Дори не знам как ми хрумна да го науча. - Джо отвори врата на лимузината, а Кристина премигна няколко пъти - С лимузина ли ще сме?
- Да, проблем?
- Не!
- Еми тогава качвай се.

*Гледна точка на Кристина*

Качих се в лимузината, след т'ва и той се качи. Няколко пъти видях, че Хардин ме оглежда то и аз го правех де, за това му простено. След 30мин бях ме пред доста скъп Арабски ресторант الشمس والقمر (Слънцето и луната), слязохме  от лимузината и се насочихме към ресторанта. Влязохме вътре и една доста висока и стройна мадама дойде при нас и се усмихна на Хардин.
- Здравейте, г- н Янг тук сте за?
- Имам среща с г-н Шарбатли ще ми кажеш ли на къде трябва да отидем с моята приятелка. - ъъъ... ко, аз не съм му приятелка, аз съм му позната и негова секретарка. Жената ме погледна злобно и се изпъчи още повече, като показваше хубавите си големи гърди, в които на сто процента има силикон.
- Да на втория етаж, от ляво, третата маса.
- Благодаря. - приближи се до ухото ми и прошепна - Хвани ме под ръка. - хванах го под ръка и тръгнахме към втория етаж. След като се качихме на втория етаж и тръгнахме към масата. На масата седяха 2ма мъже с Фес на глава и типичното официално арабско облекло. - Благодаря ти, че се съгласи да ми бъдеш преводач, че не ми си плащаше.
- Няма проблем! - седнахме на столовете пред г-н Шалбатли, така ли му беше фамилията, не разбрах много... не по точно изобщо не си направих труда да го чуя, да знам страхотна секретарка съм.
- Здравей те, г-н Янг. Съжалявам, че не мога да говоря хубаво, дано да не ви пречи.
- Здравей те, г-н Шарбатли, няма нужда да говорете на английски език, секретарката ми знае Арабски и тя ще ни помага.
- Ооо, супер. Благодаря ви!
- Няма проблем... нека да започва ме. - кимна. - Добре... как точно искате да направим рекламата Ви? Къде искате да бъде... по телевизията, на плакати или пък бил бордове? Като за различните места е с различна цена.
- هل يمكن أن تخبرني ما هو مجموع الأماكن
المختلفة؟
- Може ли да ми кажете каква е сумата на различните места? - Хардин разгърна една папка и му я подаде.
  След час или два срещата свърши и пътувахме към сградата. Хардин беше изключително щастлив, след като г-н Шарбатли подписа документите.
- Аа, забравих да ти кажа, че ще трябва да заминем за Дубай. След два или три дни, г-н Шарбатли каза че ще ми се обади за да уточним, кога точно ще летим за Дубай. - няма и ден откакто Хардин е шеф и вече  ще ходим заедно в Дубай. Защо чак сега ми казва? Само двамата ли ще ходим?
- Съжалявам, но аз няма да мога.
- Защо?
- Заради кучето ми. Няма кой да го гледа.
- Аз мога да ти уредя човек, който да го гледа... ако искаш? Виж трябваш ми, само ти знаеш Арабския, а аз няма да мога да се справя сам. - от малка искам да отида до Дубай само заради яките коли, но някак не искам да оставам моето сладко бебе само, но съм задължена да отида защото работя за него... супер просто - Идваш?
- Идвам.
- Супер. Благодаря  ти, от все сърце. - точно този момент стигнахме до сградата, Хардин излезе, след това и аз. -  Можеш да си тръгваш. Аз нямам други срещи, но ако искаш да те почерпя една вечеря. - на среща ли ме кани. Т'ва ще е много смехотворно, ако реши да ме кани на среща. Аз съм му просто една секретарка, а той ми е шеф... изпадам в едни подробности трябва да спра да го правя. А сега гладна ли съм, не съм ли? Ама май съм гладна и няма да откажа едно суши или китайско.
- Добре.
- Какво ти си яде? - не очаквах да ме пита к'во ми се яде, Как да му кажа "Еми яде ми се суши, ай да отидем в някой Японски ресторант", първо звучи адски идиотско и второ според мен е неуважително, аз да му кажа къде да ядем.
- Аз нямам претенции. Където кажеш.
- Обичаш ли суши? - този ми чете мислите, ще се яде суши. Ще се яде суши! Ще ям суши, суши ще ям. Как може да съм толкова щастлива, че ще ям суши. Все едно за първи път ще пробвам или пък съм пробвала и за втори път нямам пари. Аз съм идиот, казвала ли съм го, май да ама нищо. Аз съм идиот.
- Да!
- Значи ще те заведа в един много хубав Японски ресторант.
- Добре. - Хардин тръгна на някъде и аз след него. Отидох ме в гаража и спрях ме пред черно, матово Ферари. Туко - що се влюбих! Лигите ми потекоха... аз съм човек, който обожава колите. Особено спортните, на който двигателя така ръмжи, че просто ти е кеф да го слушаш. Както казваше баща ми "Песен за ушите ми". Хардин отключи колата и отвори вратата на пасажерското място. Като се замисля, с моята кола ко ще стане? Не искам да я оставям тук, първо защото ме е страх да не я откраднат, второ защото утре нямам с к'во да отида на работа и трето... еми, нямам такова.
- Хайде, качвай се!- еми ще се качвам, какво да правя. Качих се в колата,Хардин затвори врата, заобиколи я и той се качи. -  Утре ще те взема от вас, защото си без кола. - а да, щот аз ще се съглася.
- Няма нужда, аз ще си взема такси. - запали колата и мотора изръмжа, обожавам този звук, цялата настръхвам.
- Казах нещо. Аз отговоря "Не", не приемам. - еми сгрешил си мой човек, от мен само т'ва ще чуваш.
- Няма нужда, не съм на 5г и ще мога да дойда на работа и с такси. - отвори вратата на гаража и излезе от него.
- Ти си много инат човек! - добро утро, мой.
- Знам! Утре ще отида на работа с такси, точно пред блока ми има седянка на таксита, така че...!
- Добре. - усмихна се леко, защо т'ва ми подсказва че утре наистина ще бъде при мен, но ако не му кажа истинския ми адрес, а кажа този на Мая... ей т'ва е много добро, ще го направя. След 20мин бях ме пред ресторанта, слязохме от колата и влязохме вътре. Една от сервитьорките дойде при нас и ни каза къде трябва да отидем. Масата беше на втория етаж, до един огромен прозорец и гледката беше уникална. Обожавам гледката на града, особено нощем.