Застрашена

Глава 30

  Ей такива глупости не съм чела. Знам в чичко Гугъл е забранено да се търси каквато и да е информация за здравето ти и така нататък, но любопитството ми наделя и започнах да се ровя. Ако ви кажа, че от нормално бременност стигнахме до там че мога да пукна след два дни, няма да ви излъжа. Хардин работеше и галеше крака ми, но не искам само да го гали. Срам ме е да му го кажа за това ще му го покажа. Когато погали малко по нагоре от колянот, нарочно изтенах, той вдигна глава и се усмихна. Запази всичко нужно и затвори лаптопа. Махна одеалото, застана между краката ми и ме целуна. Свали худито ми и някой му звънна.
- Е ти вече се шегуваш. - взе си телефона, напсува и вдигна. - Ако е за нещо тъпо ще те убия. - стана от дивана и отиде в кухнята. Облякох худито му и си взех телефона. От както почна работа е много уморен и постоянно е изнервен. Не иска да ми казва, когато го попитам или го накарам да ми каже, той веднага сменя темата. Еми явно пак ще се опитвам да извадя всичко се насъбрало в него. - Трябва да отидем на почивка. След изпитите ти ще отидем на почивка някъде, за месец или два, ще решим. - седна до мен и ме придърпа. - Сега да продължим това което започнахме. - ето как ще го изнудя да ми каже.
- Първо ще ми кажеш, защо постоянно си изморен и нервен и какво за бога се случва на тази твоя работа.
- Няма смисъл, слънце...
- Хардин не ме лъжи, искам истината. Писна ми да се мъча да те карам да ми кажеш. Толкова ли е трудно просто да седнем като нормални хора и да говорим. Всеки ден се прибираш изморен или пък нервен, може да не си го изкарваш на мен, но счупи 5чинии, няколко чаши, а да не говорим за Кияра, Бък и Арти, всеки път когато те видят бягат от теб. Просто престани. - не каза нищо. - Добре явно ще си мълчим, като решиш да си така мил и да ми кажеш, в спалнята съм. - взех си телефона и отидох в спалнята. Няма да се разберем така. Не съм на кеф, той продължава да ми казва и аз искам да убия някого. Какъв е смисъла на тази цяла работа? Облякох си пижамата, измих си зъбите и легнах в леглото. Не ми се спи, не мога да заспя... еми ще чета, какво да правя. Взех си очилата и книгата и легнах. Вратата на спалнята се отвори, Арти, Бък и Хардин влязоха. Хардин се оправи и легна до мен.   

Никой не казваше нищо в продължение на няколко минути, но изведнъж Хардин наруши тишината.
- В момента се опитвам да измъкна Джо и Иън от затвора, за това съм толкова изнервен. Нещата не вървят на добре, всички доказателства водят срещу тях. - оставих книгата и очилата на нощното шкафче, Хардин легна върху гърдите ми и започнах да си играя с растите.
- Продължавай, слушам те.
- Като цяло е това.
- А дефакто? - тази вечер ще бъде от онези дълги безсънни нощи, които аз обичам, зависи какво правим.
...

- Значи искаш да ми кажеш, че бащата на тази нарочно натопява близнаците за убийство и защото те са свързани с мафията, на никой полицай не му пука, че те наистина са невинни.
- Точно.
- Искам да ти помогна. Мога да са опитам да вляза в главата му. - Хардин се намръщи и даде от банана си.
- Няма да стане.
- Само така ще успея да ти помогна.
- Имаме за тази работа човек.
- Може да имате, но е мъж.
- И? - просто се съгласи, не е трудно.
- В очите на такива хора, жените са по малка заплаха отколото мъжете. Ще успея да ви помогна, ако разбира се ми позволиш.
- Ще видя, ако моя човек не е успял ще трябва ти. - усмихнах се щастливо и се облегнах. - Не се хили, изобщо не ми е забавно.
- Може на теб да не ти е забавно, но аз пък ще си изпробвам уменията. - звуча като луд учен.
- Добре нека да сменим темата.
- Разбира се. Ако е момче как би го кръстил и това се отнася и за момиче?
- Ако е момче ще го кръстим на дядо ми.
- А как се казва той? 
- Антонио. - Антонио Бандерас, харесва ми, но всякъш искам да го кръстя на баща си. Не всякъш, искам да го кръстя на баща си и това ще стане на 100%, ако трябва ще се избием с него.
- А какво ще кажеш да го кръстим Симеон. - Хардин повдигна вежда и поклати глава.
- Антонио. - скъпи сбъркал си жената, щом аз съм решила че детето ми ще бъде кръстено на баща ми  значи така ще бъде.
- Не съм съгласна. Ще бъде българско име и ще бъде кръстен на баща ми.  - поклати глава.
- Да се обзаложим на бас.
  - Слушам те.
- Ще ми помогнеш с това с близнаците, ако успееш да накараш ония пумиар да си признае за всичко ще кръстим детето така както ти искаш, но ако не успееш ще го кръстим така както аз искам.
- Добре. Ще победя.
- Мечтай си. - усмихнах се широко и лапнах парченце ябълка. - Все още не мога да повярвам, че се случи на мен и съм толкова радостен от този факт. Благодаря, че ми обърна живота с краката нагоре, в добрия смисъл разбира се. - отидох при него и го целунах. Обвих ръце около врата му и му направих смучка, отново.
- И аз благодаря. - телефона му звъна, взе го и вдигна май на някакъв си Бурсук, не знам дали му е такъв прякора или просто той го нарича така.
- Е, давай. - извъртя очи и след не повече от минута затвори. - Така явно ти ще вършиш работата.
- От кога?
- Днес, следобед ще отидем да говориш с ония. - кимнах. Погледнах към часовника, показваше 1:30ч., ето защо ми се приспа изведнъж.
- Айде да спим, че вече едва гледам.
- Добре, бебе. - махнахме чиниите и си легнахме. От утре си имам работа, колкото и да е гадна най - вероятно, защото говорим за хората на Хардин, но все пак работа ще си изпробвам уменията. Щастлива съм от факта, че ще ставам майка, че той е бащата на детето и че ще бъдем семейство, поне се надявам.

Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.
ОБИЧАМ ВИ❣