Застрашена

Глава5

След час или два, свършихме с вечерята и пътувахме към блока на Мая. Някъде след 20мин стигнахме
- Благодаря за прекрасната вечеря, следващия път аз ще черпя.
- Ще очаквам. - усмихнах се, отворих вратата и излязох от колата.
- Лека нощ!
- Лека. - затворих вратата и се насочих към входа. Хардин не тръгваш, явно чакаше да вляза във входа. Въведох кода, вратата се отвори и влязох вътре. След като влязох вътре, чух ръмженето на колата му, отворих леко вратата и се подадох съвсем леко. Добре беше тръгнал, излязох от входа и тръгнах към моя блок. Смешно ми е като се сетя за физиономията на Мая, след като види шефа пред блока и. Ще има да ме разпитва и да ми се сърди, ще бъде като Трета световна война. След 35мин бях пред блока, въведох кода, влязох вътре и започнах да се катери по стълбите. Качих се на 4етаж, отключих вратата на апартамента си и влязох вътре. Арти ме посрещна с лаене, бягане и носене на играчки. Събух обувките си, сложих чантата на портмантото и отидох в кухнята. Налях вода на Арти, погалих го, сложих в една купа нудели и налях гореща вода, покрих купата с хавлия и отидох в стаята си за да се преоблека и да изляза с Арти. Изтрих грима, вързах косата си на висока конска опашка, облякох си черен клин и бяло худи със снимка на мен и Арти. Обух си Адидаските си, взех си телефона със слушалките си, сложих каишката на Арти и излязохме. Обичам разходките вечер с Арти слушайки музика.
Пуснах Арти в кучешко заграждение, седнах на някаква пейка и си изкарах телефона. Докато си гледах телефона, някакво куче профуча до мен, двигнах глава и видях Доберман, който душеше Арти, а той бе легна по гръб и се предаде.
- На колко е? - чух познат мъжки глас... това е Хардин ли е?.
*Гледната точка на Хардин*
Момичето което седеше на пейката ми изглеждаше адски позната.
- Хардин? - и гласа й ми е адски познат... т'ва Криси ли е?
- Криси? - само на мен ли ми е много неловко.
- Да. - тя пусна фенерчето си, светна към кучетата които си играеха. - Не знаех, че имаш куче.
- Вече знаеш. - имам чувството, че това момиче става все по секси и по секси с всеки час. Добре трябва по някакъв начин да отидем на светлина за да може да я огледам. Обичам да я оглеждам, харесват ми дългите й крака, сладкото й дупенце, красивите й очи, мекия поглед с който гледа. Тя е по хубава от всички модели с които съм спал... Не тя е по хубава от всички. Трябваше по рано да я срещна, вече да се бяхме оженили.
- Как се казва?
- Кияра, на 1г. - малкото кученце дойде при мен, започна да маха опашка и да скимти. Клекнах и го вдигнах.
- Недей, мръсен е. Най - много да те оцапа.
- Голяма работа, няма да умра от малко кал. Как се казва?
- Артур. - малкото пале, ме ближише и се опитваше да ме охапе по носа.
- Моя нос не е за хапене. - погледнах към Криси, която се усмихваше, погалиго по корема и му удари една лека маслинка. То се опита да я охапе, ама нещо не успя.
Кияра дотича до нас и седна пред краката на Криси. Тя клекна и я погали по главата.
- Ти си много хубава. - Кияра махаше с опашка и беше изплезила език. Арти продължаваше да се опитва да захапи носа ми, не знам какво удоволствие му правеше да го прави, но го кефише. Пуснах го, той отиде при Кияра и я захапа по ухото и се започна едно гонене, борене и такива неща.
- Искаш ли да отидем на пейката под лампата, че ще ги виждам по добре.
- Добре. - седнахме на няква пейка, а кучетата продължавах да лаят и да си играят.
 
След час или два, изпратих Криси и се прибрах. Измих лапите на Кияра, сложих й вода и храна и отидох в стаята си. Взех си хавлията и влязох в банята. Смятам да отида на един клуб, да изчукам някоя курва и да забравя за Криси, само тя ми е в главата, не мога да я забравя. Как е възможно едно момиче, което го познавам от ден и вече да ми завърта главата, всеки път когато съм около нея се надървям и первезните ми мисли  пропускат една след друга. Излязох от банята, облякох си черни дънки и сиво худи, бели маратонки, прибрах всичко нужно по джобовете и тръгнах. След 30мин бях в клуба ми с двамата ми най - добри приятели, в скута им имаше по една курва, а аз стоях и гледах всички хора който влизат и излизат, танцуват, пушат трева и т.н., дори не исках да чукам курви, т'ва е нещо ново за мен.
- Земята до Хардин.
- К'во искаш?
- Какво става, бро?
- Витаеш  в облаците. - и двамата направиха знак на момичетата да се махнат и останах ме тримата. - Слуша ме те..
- Добре съм, хора. Нищо не се случва, просто имам малко повече работа и главата ми е другаде.
- Иън, бро само аз ли мисля, че лъже?
- Не, Джо!
- ИСТИНАТА! - изкрещях и двамата. - Хайде де! Не ни карай да те измъчваме. Хайде!!
- Няма да млъкнете?!
- Да!
- Една дума: Кристина!
- Уууу... момиче! Ето т'ва ни заинтригува. Как изглежда, трябва да я видим. - Джо си изкара телефона и звънна на някого - Ало плъх искам да намериш един човек - идиот, идиот. Плъх е компютърния ни гений и може да намери абсолютно всичко. - Кристина... момент... фамилия
- Болеева.
-  Добре, благодаря! - извъртях очи и отпих от бърбана си. Двамата се бяха надвесили над телефона и го гледаха с разширени очи. - Тази е брутална!
- И какво може да кажеш за нея, освен че е мега яката.
-  Добра ли е в леглото?
- А да ти струша чашата в главата, искаш ли?
- Някой ревнува! Някой ще си има гадже! - често понякога си мисля, че за приятели съм намерил 5г. лапета. Извадих една цигара и я запалих, дръпнах си няколко пъти и при издишването на дима направих няколко кръгчета.
- К'во ти е толкова интересно да стоиш и да гледаш хората как танцуват, как пият и как се друсат?
- По принцип ти би трябвало да си изчукал някоя курва, да си се напушил или напил и да се забавляваш. - уточних ли, че Иън и Джо са близнаци и винаги си довършват изреченията и това понякога мега многото ме дразни като сега и искам да ги обеся.
- Хайде сега да те закараме до Кристина.
- Мога и сам, в момента се опитвам да си я избия от главата, а вие не спирате да ми говорите за нея.
- Можем да ти дадем адреса и да отидеш при нея с бутилка вино, букет цветя и нещо за хапване...
- Също така и бонбони Линдор! - ставам кривоглед докато ги слушам.
- Хайде, нищо няма да ти стане.
- Добре, добре. - понякога се чудя защо им се връзвам на акълите.
- Пратих ти адреса. - взех си телефона и го отключих
- Тъкмо ще разбера на кой етаж... чакай к'во?! - защо тук пише съвсем друг адрес ,от този който тя ми каза. - Аз тръгвам.
- Ай отивай и после да кажеш как е минало. - отидох до колата си и потеглих. Честно да си призная бях леко объркан от това което се случва и параноята взе да ме обхваща. Имали възможност да е от хората на един от най - големите ми врагове, а дали не е от полицията. Добре Хардин, успокой се, след малко ще получиш всички нужни отговори... просто дишай и брой до милярд и овце брой, може и всяко дърво което подминеш.
След 15мин бях пред блока й, входната врата беше отворена, което беше добре за мен, влязох вътре и започнах да катери стъпалата като взимах по 2. Качих се на 4етаж и почуках по вратата, от вътре се чу лаене и малко след това и стъпки. Вратата се отвори и пред мен беше Криси, по къси гащи, бюстие и вързана коса на високо рошав кок.
- Здравей! Как си? - устата й стигаше до земята. Не знаеше какво се случва.
- Ама ти... какво правиш? - разтресе глава, затвори устата, сложи ръце на кръста и се изправи. 
- Еми реших да намина за да те видя. Щях да мина да взема и нещо за ядене и за пиене, ама адреса който ми казаха беше грешен. - тя се усмихна виновно и ми направи път да вляза. Събух се и отидох в хола. - Защо не ми каза къде живееш?
- Съжалявам!
  

  Здравей те на всички, хорица!
Как сте? Какво правите?
Извинявам се, ако има грешки... като нищо да има, както знаете аз съм идиот и олигофрен. К'во да кажа друго... еми  не знам. Чакам всякакви критики.

Обичам ви!❤