Застрашена

Глава 29

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА
2 месеца по късно

  - Бременна съм, Деси. Бременна! - стоях седнала на дивана и все още осмислях какво става. Трити теста за бременност стояха пред мен и аз не спирах да ги гледам и да се моля, че ще се променят.
- Да, Кристина бременна си и това е нещо прекрасно. - прекрасно е за теб. Ако Хардин не се зарадва, ако поиска да избирам между него и детето. Хардин е от хората, които си менят настроенията и желанията за два часа, аз от къде да знам сега какво иска, не винаги успявам да знам какво му е в главата.
- Лесно е на теб, не ти живееш с Хардин Янг и не ти си бременна от него. - отпих от сока и се облегнах. - А какво ще кажат родителите ми, баща ми ще ме убие. - Деси поклати глава и седна до мен.
- Момиче спокойно, никой няма да те убива, и Хардин ще се зарадва като види теста и ще бъдете едно голямо и щастливо семейство. - ако някой разбира се отново не се опита да го убие, всичко ще бъде прекрасно, но както знаем всички щом жена на мафиот забременее тя е мишената и нея ще отвлекат и може би убият. Знам за прекрасни неща мисля. Трябва да се успокоя, всичко ще е наред, ако Хардин не се съгласи за детето, той губи, той ще бъде задника, аз ще си го задържа и ще си го гледам. Трябва да съм смела, като не сме се пазели така става.
- Ще ти се доверя, но ако не иска детето, идвам и започвам да ти мрънкам и да ти рева.
- Ако ония идиот не иска детето и направи някоя глупост, лично аз ще го убия. - усмихнах се. Радвам се, че най - добрата ми приятелка реши да се премести в Ню Йорк, мега щастлива съм и сме като дупе и гащи, Хардин по едно време му писна и ревнивкото ми се нацупи, но лесно му мина след една тръба.
- Откога си толкова смела?
- Е как бе, аз винаги съм смела.
- Да и за това до преди 10мин бягаше от паяк, който е колкото нокатя на малко мръстче на крака ми.
- Тихо ся. - засмях се. - Ай да гледаме някакво филмче.
- Пускай каквото искаш.
...

След няколко изгледани филма, се прибрах изведох Кияра и Арти, защото Бък не мога да го удържа и сега отново уча. Поне за това Хардин ме разбира и не ми се цупи, а дори ми помага. И като говорех за вълка, той се появи.
- Здрасти, слънце. Как си? - целуна ме по устните и се съблече по боксерки. Нямаше как да не го огледам няколко пъти.
- Добре съм, ти как си и как мина на работа?
- Аз съм супер, скучно. - какво ли означават всички тези татуси по него, винаги ми е било интересно.
- Нещо нова да става там?
- Освен, че замесничката ти е много съката и тъпа, друго не мога да кажа. - усмихнах се.
- Значи да не се притеснявам, че има възможност да я изчукаш. - върнах погледа върху книгата и продължих да я чета.
- Нарочно ли го правиш?
- Кое?
- Като се прибера от разходката с Бък, ще видиш ти.
- Като се върнеш ще получиш изненада. - облече си анцунг и повдигна вежда.
- И каква е изненадата?
- Скъпи за това се нарича изненада, не мога да ти кажа. - облече си худито и прекрасната ми гледка си отиде.
- Като се прибера, да стоиш с изненадата на вратата.
- Добре. - целуна ме по бузата и излезе от стаята. Май не трябваше да казвам изненада, ако за него не е изненада. Няма да го мисля, да се случи това което трябва, а ако е това което аз не искам пак ще се справя. Станах от леглото, взех кутийката с тестовете и я сложих под възглавницата. Сега остава да го изчакам.
...

След час или два, чух тежки стъпки  и вратата се отвори.
- Здрасти, скъпи. - погледнах го леко, стоеше на вратата и ме гледаше. - Защо стоиш на вратата, като наказан.
- Мога ли да си видя изненадата? - посочих възглавницата, той отиде до нея, вдигна я и взе кутията. - Часовник или пък гривна? - не казах нищо, след като я отвори една усмивка се появи на лицето му и засия като коледна елха. - Кажи ми, че това не е шега.
- Не е шега. - едва сдържах сълзите си.
- Значи си бременна? - кимнах. - Значи ще ставам баща? - изправих се на леглото, той хвана ме за ръката и ме дръпна към него. - Благодаря ти, слънце! - целуна ме устните и задълбочи целувката. Беше щастлив, това си личеше от сто километра. Прегърнах го и се чу леко подсмърчане. За първи път на не се разрева първа, е разбира си нямаше как и аз да не плача. Плачех ме си в синхрон. Отдръпна се леко от мен и ми се усмихна.
- Значи си щастлив? - трябваше да се подсигуря.
- И то много. Моя милост ще става баща. Аз ще бъда баща! - усмихнах се. Добре, спокойна съм, щастлив е.

След цялата еуфория, си правихме вечеря, гледахме някаква комедия и се смеехме.
- Бък, престани да досаждаш. - Хардин изръмжа и той сведе поглед. Горкия ми Бък. Аз сложих две чинии и вилици на масата и телефона на Хардин извъня. - Ще видиш ли кой е? - взех телефона му и пишеше само номер.
- Непознат номер. - Хардин смръщи вежди.
- Вдигни и го остави на висоговорител. - направих това което ми каза.
- А ти реши да вдигнеш.
- Ооо, да не бях дигал. - ревнувам ли в момента? Да и то много. - Ако ми звъниш, защото си търсиш психиатрия добре ще ти кажа, ама ако искаш да ми разваляш хубавата ми вечер с жена ми - довиждане.
- Все още...
- Не си търсиш психиатрия. Довиждане. - затвори телефона и продължи да готви.
- Та, коя беше тази жена? - трябва да разбера. Седнах на плота до него е кръстосах крака.
- Казва са Мари - Ален, тотално луда и тя ми беше последната курва.
- Значи не ти е любовница.
- Та ти си ми всичко, не ми трябва нищо друго. - спря котлона, застана пред мен и сложи ръце върху крака ми. - Ще ядем ли?
- Разбира се.

Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.
ОБИЧАМ ВИ❣