Застрашена

Глава 21

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

Събудих се от звъненето на телефона, протегнах се и потупах мястото до мен, но Хардин го нямаше. Или отишъл да пие кафе или е в банята. Взех си телефона и вдигнах  на Мишо, явно са стигнали.
- Слушам те, братче. Пристигнах те ли?
- Да, за това ти звъня. Ти как си? Да не те събуждам?
- Добре съм. Да, малко ме събуди.
- А сори тогава, ай лека отново.
- Идиот!
- Лека нощ! - затвори телефона, сложих го до нощното шкафче и отново се протегнах. Обърнах се на другата страна и видях Арти да спи върху възглавницата на Хардин, а Кияра накрая на леглото и двамата хъркаха. Прасенца! Станах от леглото и влязох в банята, малко преди да затворя вратата, Арти се шмугна при мен и се сгуши в краката ми. Гушнах го и той започна да ме целува.
- Голямо си, бебе.- говоря му все едно ще ми отговори. Пуснах го, погалих го по гърбчето, измих си лицето и излязох. Хардин стоеше по сив анцунг и по хавлия около врата, Арти се затича и мина през краката му.
- Ей диване, какво правиш? Не спиш ли? Къде е Криси?
- Къде ли съм? - минах покрай него и го целунах.
- Добро утро, слънце.
- Добро утро. - обви ръце около кръста ми и ме придърпа към него.
- Не искаш ли да ми направиш утрото още по хубаво? - повдигна вежда.
- Лоша съм и за това няма. Смятам да се прибирам.
- Трябва ли?
- Дам. Ще трябва да уча, а и ще трябва да го водя на ветеринар, а и
ще ми се сърди. - погледнах към Арти, който играеше с опашката на Кияра , а тя просто стоеше и гледаше отчаяно. Горката, съчувствам й.
- Оф, добре. Ще си направя тренировката, ти през т'ва време ще закусиш и оправиш и ще те закарам. А утре смятам да те заведа някъде, за това ако имаш работа ще я отминеш.
- Къде ще ме водиш? Не трябва ли да отида в офиса, все пак...
- Е изненада е. Офиса, фирмата и ония клюкарка ги остави.
- Окей.- смръщих вижди, той се усмихна се усмихна и ме целуна по носа. Не ми харесва това, отново ще се чуват клюки по мой адрес.
- Айде облечи нещо и отиди да закусваш. - кимнах, облякох негова тениска и излязохме, той отиде в друга стая, а слязох долу. Отидох в кухнята и видях възрастна жена, може би около 50г. или 60г. Като я видях леко така, технично се стъписах и не знаех какво да кажа или пък да направя. - Ъъъ... здравейте, г-жо! - гласа ми излезе толкова писклив, като на кучешка гумена играчка с ония гаден звук. Това моето не е за вярване, как още не съм станала червена като домат, не знам.
- Здравейте, г-це Болеева! Гладна ли сте? - не и очтивости, мразя ги.
- Моля, наричайте ме Кристина и може ли без очтивости. - усмихнах се и все още стоях като дърво.
- Добре. Така и не каза дали си гладна?
- Малко. - тука леко излъгах, защото съм освирепели от глад.
- Добре, ти седни, а аз след малко ще ти донеса кафето и гофретите.
- Мога и сама...
- Сядай! - седнах на масата и кръстосат крака. Не познавам тази жена, явно е готвачка, но се държи все едно съм на 5г., не съм чак толкова тъпа, че да не мога да си направя едно кафе,  поне така мисля - С мляко и захар или?
- И с двете.
- Добре. - погледнах към стълбите и видях Хардин да слиза по тях, да държи Арти на ръце, а Кияра да му се вре в краката. По сладка и хубава гледка от това не съм виждала. Дойде при мен, пусна Арти на земята и седна.
- Много малка тренировка.
- Някой реши, че аз няма да тренирам, а ще играя с него. - Арти винаги го правеше, когато искаше внимание или му обръщам прекалено малко.
- А, Хардин, не си ли горе? Пак ли няма да ядеш?
- Знаеш, че аз не ям сутрин.  - жената извъртя очи и сложи чаша с кафе пред мен.
- Ще пиеш ли второ кафе?
- Не. - чувствам се като патка аутизъм, не знам какво да кажа, дори не знам името на жената, а ме е срам да я питам.
  След закуска се оправихме, Хардин ме закара до вкъщи, оправих малко вкъщи, макар Арти на ветеринар, получих и ми щукна идеята да рисувам. Не съм рискувала след смърта на вуйчо, просто го зарязах и си намерих друго хоби. В момента се радвам, че послушах мама и тати и си взех скицник, всякакви графитни моливи и други работи. Изкарах си скицника и един молив, седнах на дивана в хола и моето творене започна. 
  След доста време творбата ми беше готова и е ужасна. Когато бях по - малко рисувах много по добре, явно съм забравила как стават нещата. В момента се сещам толкова хубави моменти с вуйчо, как рисувахме слънцето и се смяхме, как решихме да нарисуваме мама и тати на червена светлина и аз ги направих извънземни... в буквалния смисъл. Бих върнала времето назад за още такива моменти с него. Ужасно е да загубиш човек на които си се възхищавал, обичал, които ти е бил идол и те е научил дори и да ремонтираш кола и си го правил с него по цели нощи, доста често и тати се включваше и за почти 2г. успяхме да ремонтираме кола от миналия век, началото.  Отново се разревах, явно близкия час или два ще се реве.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Поради факта, че Алмаз спечели на покер, аз трябва да отида при така наречените ми родители. Искам ли да се самоубия, определено да, а искам ли да убия Алмаз, също определено да. Добрата новина е че накарах и той да дойде и ще гледа грозните физиономии на родителите ми, дори мразя да ги наричам така, и ще яде свинско, защото там друго не се яде и аз съм щастлив от този факт. Оправих си за последно вратовръзката, взех си вско нужно и слязох долу. За да бъда по голям идиот, реших да домъкна и двете си кучета Бък, който е Кане Корсо и  Кияра, а и да бъда със Hennessy. Не знам как ще се оправя с Бък, защото тоз кон мрази всичко и всички и хапе. Изчаках принцесата да се оправи и за да тръгнем. Чакам мъж 30мин да се оправи, ей това е нищо ужасно.
- Напълно ли си сигурен, че си готов? Да не забравиш някое пръстенче, или пък червило да не забравиш. - той присви очи и ме удари в корема.
- Бавно развиващ.
- Специално за теб. - сложих каишката с шипове на Бък и другата каишка на Кияра и тръгнахме.
След 20мин бяхме пред ресторанта на родителите ми, слязох от колата, след това и двете кучета. Освен Алмаз реших да домъкна още няколко мутри, знам прекалено е, но поне ще знаят с кой си имат работа и ще внимават за напред. Влязохме вътре, качихме се на втория етаж и седнахме на местата, които бяха уредени за нас.
-  Нали уж имаше приятелка, къв е тоз? - тези хора са наистина много страни.
- Това ми е дясната ръка, хората зад мен са мутри и са тук за да може, ако реша да убивам да ме спрат.
- А кучетата?
- За красота съм ги взел, нищо че едното хапе да смърт. - усмихнах се и си поех дълбоко въздух. Ще бъде една много дълга вечер.
- Ти и приятелка, да не е някоя курва, бро? - засмя се, а аз едва се сдържах да не стана и да не го хвърля през прозореца. Никой, абсолютно никой не нарича Кристина така.

  Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.
ОБИЧАМ ВИ❣