Застрашена

Глава27

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

След доста лични признания и сълзи, тя спи гушната в мен, а аз гледам някакъв странен египетски или турски филм , поне беше със субтитри, нищо че самите те бяха грешни и заради това много не успях да разбера филма, но няма значение. Таз болница ме депресира и то много. Този филм повече няма да го гледам, ще си джиткам из тела.
- Скъпи, защо не спиш? - Криси вдигна глава съм мен и се прозя.
- Не ми се спи, ти не се тревожи за мен. Ти трябва да почиваш, не аз.
- Че аз си почивам, не означава че  не трябва да не мисля за твоето здраве. Опитай се да заспиш, ако не успееш прави каквото искаш.
- Окей. - оставих си тела, спрях телевизора, гушнах Криси и честно казано заспах почти веднага.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА ТА КРИСТИНА

Събудих се от мъжки гласове, но нито от двата гласа не бяха на Хардин. Отворих очи и видях Хардин облегнал се на леглото и говореше с двама мъже, близнаци.
- Значи първо: единия син, малкия Ханг навлиза в моя територия и спасява брат ми щот са заедно, второ: Самуил прави план за избиването на хората ми, трето: това с Криси и искат да бъда мил, е от къде на къде. Това няма да стане, не ме интересува с кой трябва да се боря, но Виктор Ривера ще умре. -  единия от мъжете ме видя и си прочистити гърлото. - К'во има?
- Ъм... шефе.
- Да. - посочи лека към мен, той се обърна и ми се усмихна. - Добро утро, слънце. - дойде при мен и ме целуна. - Как се чувстваш,  боли ли те нещо? - звучи като баба ми, когато бях на 5г. и паднех някъде.
- Не спокойно, всичко е наред. Ако ме боли нещо ще ти кажа.
- Добре. Да те запозная с близнаците Джо и Иън, най - доверените ми хора. - приближи си до ухото ми и прошепна -  Само не ги ласкай, че после няма да спрат да го повтарят. - кимнах. Тези двамата са прекалено еднакви, по еднакви и от братята ми, така и не разбрах кой е Джо и кой е Иън. Това ще бъде трудно.
- Приятно ми е. - казаха и двамата в един глас. От едни се отървах на други отидох.
- Добре момчета, време е да си тръгвате. Разбрахте плана?
- Да. Чао, шефе.
- Чао. - мъжете излязоха от стаята -   Нали ти бях казал, че ще те питам един въпрос. - кимнах - Е този въпрос е дали искаш да живеем заедно? Моля те не намира 1001 причини за да не живеем заедно.
- Разбира се, г-н Янг че ще приема поканата Ви да живеем заедно, няма как да откажа на такова предложение. - той се усмихна до ушите и ме целуна.
- Радвам се, че приемате предложението ми, г-це Болеева. Искаш ли да си пуснем някакъв филм и да гледаме.
- Да. - Хардин взе дистанционното, пусна телевизора и лекаря влезе. Точно сега ли? Тъкмо започна Цар Лъв.
- Здрасти, как сте?
- Добре сме. - Хардин седна до стола до мен и се облегна.
- Как си? Болки? - знам, че са задължение да знаят, ама писва да те питат само това ако ме боли ще си кажа.
- Нищо не ме боли.
- Това е много добре. Ще останеш в болницата седмица, за да можем да те следим и да проверяваме за кистата.
- Добре.
- Да знаеш, че е възможно цикала ти след това да е нередовен около три месица и ако не се оправи ще си на хормони. А датата на идва ще се промени и като цяло всичко ще се промени, ако има усложнения ще пиеш хапчета. - кимнах. - Добре, оставям ви ако нещо натисни  копчето.
- Окей. - обърнах се към Хардин, който беше затегнал челюст и потропваше нервно с пръсти по стола. Трябва да разбера какво му минава през главата в момента. - Скъпи, не се ядосвай няма смисъл.
- За мен има смисъл. Няма как да се държиш нормално и да внимаваш какво правиш и те изведнъж к'во правят, план за избиването ни и след като ние вземаме мерки, правят още по голяма глупост, което коства живота на всички, защото е забранено да се пипа  нещо като теб, слънце мое. Обичам те!
- И аз теб! И сега какво? Ти ще вземеш ли участие в това?
- Не, аз свърших за сега моята част, надявам се другите да се справят без мен.
- Ще, те са твои хора, а това означава най - добрите.
- Подмазвачка.
...

След тази дълга една седмица, най - накрая си бях вкъщи ако мога така да го наричам. Хардин ми беше взел всимко нужно. Видях и второто куче на Хардин, което беше Коне Корсо - Бък, който е голям сладур и всеки път когато ядеш нещо сладко идва при теб и започва да те гледа умолително. Това куче обожава сладко. В момента си лежа в леглото с Бък, Кияра и Арти, да с три кучета в един мезонет, чета поредната книга и чакам Хардин да се прибере, или пък да ми звъни. Взех си телефона и му вдигнах.
- Здрасти, да знаеш че ще се прибера с две деца...
- Деца ли? - деца? Аз ли чух грешно?
- Изслушай ме, много мразя като говориш през мен.
- Хихи, съжалявам. Продължи.
- Децата са на един много добър мой приятел, помоли ме да ги гледам докато той и жена му ореждат някакви сметки, надявам се да не е проблем.
- А не, няма проблем обичам деца.
- О, супер. До час ще се бъдем вкъщи.
- А да направя и нещо за хапване?
-  Не като се прибера, аз ще си направим спагети. - а да, да писна ми да ме гледа, като дете олигофренче ставам и започвам да ги правя.
- Добре. Чао.
- Чао, слънце. - затворих телефона, отидох в кухнята и се заех да правя спагети.

След точно час, се чу детски смях и разбира се лаенето на Арти, няма как без него.
- Бате... - това "бате" е много сладко.
- Да, бате. - Хардин влезе в кухнята, въздъхна и остави няколко торби и две чанти. - Юнак, стой за малкото при малкия.
- Добре. - детето изкрещя от хола.
- Казах ти, че аз ще сготвя.
- Не мога постоянно да лежа на леглото и да не мърдам. Трябва да се движа, все пак съм човек.  
- Добре, а сега ела да те запозная с Давид и Хардин.
- Кръстен е на теб! Ооо, сладко. - целунах го за кратко по устните и отидох в хола.
- Давид. - момчето се обърна и дойде при нас. - Какво ще кажеш? - клекнах и му се усмихнах.
- Здрасти, аз съм Давид... - погледна към Хардин, защото явно забрави какво е на татък.
- Здрасти, аз съм Кристина.
- Ти ли си приятелката на, бате? - кимнах, малкия ме прегърна и аз него. - Искаш ли да ти покажа Бади - дена ми? - погледнах към Хардин тъпо, а той се засмя.
- Бади - ден означава Спайдър - мен.
- Аха... благодаря.
- Искаш ли?
- Добре.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Криси и Давид отидоха до багажа му за да си вземе Спайдър- мен играчката. Взех малкия и нещата му и отидох в стаята им. Хардин не спираше да си играе с растите, много са му забавни и интересни, нищо че като дръпне направо умирам. Оставих го върху леглото на Давид и започнах да му оправям дрехите.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

  След като Давид ми показа играчката си, аз довърших спагетите и започнах да търся Хардин из стаите. След 4-ри стаи, ги видях, Хардин се беше надвесил над малкия като и го гъделичка и той се смееше с цяло гърло.

Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.
ОБИЧАМ ВИ❣