Застрашена

Глава 15

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Най- накрая усетих меките й устни върху моите. Тя ме притисна към себе си, аз свалих блузата с която беше, започнах да целувам врата й като направих две смучка.
...
Признавам, такъв секс никога не съм правил. Криси се поразмърда, но не се събуди. Каза ми, че ако заспи и аз не съм заспал, да я събудя за да си направи нещо с косата, малко не разбрах защото мислех за това в банята, но толкова сладко спи, че сърце не ми дава да я събудя. Започнах отново да си играя с малък кичур коса, когато телефона ми звъна. Спрях си звука и го оставих. Тази жена няма да спре да ми звъни, ще трябва да й вдигна докато съм още в добро настроение. Успях да стана без да я събудя, взех си телефона, отидох в кухнята и вдигнах.
- Какво искаш?
- Няма ли едно "Здравей", едно "Как си?", на това ли съм те учила? - тя ли да ме е учила, тя?!
- Внимавай как ми говориш! Може да си ме родила, но ти за мен си просто човек, на който съм задължен да казвам "Майко".
- Добре, съжалявам, баба ти и дядо ти на това ли са те научили.
- Виж давай направо докато съм в добро настроение. Какво искаш?
- Брат ти ще има юбилей и ти звънах да ти кажа, че си задължен да дойдеш.
- Задължен?! - ей сега ми прикипя.
- А вие не бяхте задължени, когато имах рожден ден поне да ми звънете да ми кажете "Честит рожден ден", да се заинтересуват от мен, а не след 20 шибани години, когато започнах да вадя повече от двама ви за ден, след смърта на дядо и на баба и тогава ли не бяхте задължени да ме потърсете и да ме питате как съм... дори и на погребението не дойде, за бога те бяха твои родители. Огледаха ме хора, които убивайки си изкарваха хляба, а когато 3та ми най - добри приятели умряха вие къде бяхте, когато започнах да се друсам и пия, вие помогнахте ли ми? Не, по важен беше ония идиот, който ви играеше по свирката. Научихте ме как да ви ненавиждам и мразя. - мълчание, просто мълчание. Мразя като някой мълчи така. Чух стъпки зад мен, обърнах се и видях, сънената Криси, която търкаше едното си око и ме гледаше страно.
- Искам в петък да дойдеш на рождения му и да му купиш подарък... ясно?
- А искаш ли ти да ми станеш първата жена, която ще пребия? - Криси се упули, дойде при мен и ме погали по бузата.
- Какво има, мили? - гласа й беше тихичък и уравновесен.
- Не ме заплашвай, защото набързо ще пратя хората на баща ти и стане една...
- Неговите хора, неговите?!
- Точно така!
- Ако искаш и прати самия, хората ми пак ще го разстрелят. Не знам да ли знаете, но много отдавна съм поел мафията на дядо. - още мълчание, ако можех през телефона да я хвана и я удуша, вече щеше да свърши всичко. - Какво стана? Отново мълчание, а?! А сега кажи на ония олигофрен, да внимава аз да не пратя хората си, че ще стане страшно... както убиват без да им пука, доста пролята кръв ще има. - ето толкова много мразя родителите си.
- Хардин, с кой говориш? - Криси все още бе толкова объркана. - Моля те, стига. - целуна ме за кратко по устните и ме прегърна през кръста. Затвори, тая мастия ми затвори! Ако и звъна пак, тя няма да ми вдигне, страхливци. Сложих телефона на масата и я прегърнах. - Сега ще ми кажеш ли с кой говори? - май ми е леко ядосана
- Мариса - майка ми.
- Искаш ли да легнем и да ми разкажеш всичко? - този нейн глас и това бавно говорене, ме успокояват и то много.
- Става. - хвана ме за ръката, отидохме в спалнята и легнахме. По скоро аз легнах и тя седна върху мен, а това още повече ме успокоява.
- От самото начало ли трябва? - кимна. Ще бъде наистина дълга вечер.
- Когато навърших 5г., подаръка ми беше да живея при баба и дядо. Родители те ми не ме търсиха, не идваха поне да ме виждат, бях изоставен от тях. Един ден преди 16 ми рожден ден и двамата починаха от инфаркт на 87г., тогава никой не ме потърси, никой не ме попита "Как съм", Дали имам нужда от нещо" и такива неща. На погребението им, само аз бях... нито брат ми, нито собственото им дете, което ми се води майка. Няколко месеца след това, единия ми най - добър приятел го блъснаха и почина на място. Два месеца след това другите ми двама приятели бяха убити в престрелка между две мафии. След тези неща аз тотално се сринах, започнах да се друсам, да пия и всяка една курва беше минала през ръцете ми. Година по този начин и успях да вляза в няква групировка, където се запознах с хора, които ако сега им се обадя, дори и да не сме се вижда ли ще ми помогнат, там се занимавах с всякакви оръжия и ножове, бях специалист това. Така още една или две години. Два дни отново преди рождения ми ден, един мъж ме намери полу мъртъв заради свръх доза, той ме спаси.
Помогна ми да спра дрогата и алкохола, намери ми друга работа, да продължавах да помагам на тази групировка, но по малко. Когато навърших 23г., една от хрътките ми ме беше намерила. Тогава тръгвах за работа и той ме пресрещна и ми каза да се стягам и ме очаква, като новия крал. Не го разбрах, взех само бележката и я прибрах. След около 5месица, осмисляне на казаното и гледане на всякакви документи, писма и други неща на дядо и баба, бях намерил някакъв плик, не знаех какво има вътре и го отворих. Всъщност тогава разбрах, че дядо е бил мафиот и са го наричали "Краля". След това отидох на мястото, което ми беше казана и моя нов живот като бос на една от най - големите мафии започна.
- Пари, сделки и оръжия? - кимнах.
- Съжалявам, за всички тези хора които си загубил и за гадното детство.
- Няма за какво, отдавна съм го преодолял. Сега живея в настоящето с теб и съм много щастлив.

Здравей те на всички, хорица!
Надявам се да няма много грешки, но ако има ме извинете... тъпа съм ко да прая! Благодаря на всички тези, които са решили да четат таз помия.Чакам всякакви критики.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣