Застрашена

Глава3

Защо трябва да съм в офиса му и защо аз не знам за таз среща.
- Добре, г-не носяви документите. - минах покрай Хардин и влязох в офиса си, на бюрото ми имаше 2червени папки и една зелена доста дебела папка, оставих чанта на стола и взех папките. Отидох в офиса му, оставих папките на бюрото му и седнах на столовете точно пред бюрото и кръстосах крака.
- За какво ме виках те, г-н Я... - как щях да се издам, беше накосам... аз съм идиот
- Знам, че ми знаеш името и фамилията, чух ви когато Мая те разпитваше за мен...- дано да не е чул, че го наричам кретен, моля те да не ме е чул.
- А и ще бъда шеф за постоянно и дано да не гледаме кръвнишки. - той е чул, мамка му... трябва да си затварям устата и да обижда на ум. - Добре да се върнем към работата, след тази срещата ще имам друга много важна среща в един Арабски ресторант с Араби и от Мая разбрах, че знаеш езика. - ще убия Мая. - Свободна ли си?
- Да, да ще мога.
- Супер. Благодаря Ви. - усмихнах се
- Няма проблем... - млъкни, млъкни не говори глупости, не дей да се изпокарваш с шефа си.
- Докато чичо ми е бил шеф, освен секретарка какво друго беше... но искам честно. - да бъда ли простак... не няма ще бъда на ниво, нищо, че не знам как мило да кажа "Курва" и как е възможно ония кретен да е му е чичо, той е гръцки бог а другия ми шеф беше... гном, червей... сега друго не се сещам. - Г- це Болеева...
- Момент... ъъъ не знам как да го кажа по така...
- Просто го кажете, каквото и да е.
- Магистралка... ако мога така да се изразя и ако ме разбирате. - почеса се по главата и премигна няколко пъти. - Не съм спала с него... но обарванията "уж случайно", намигванията и прехапването на устните, ми стига да се чувствам като магистралка.
- Добре... ъъъ не знам какво да кажа за това.
- Не е нужно да казвате нищо.
- Нека на "ти" и ако ми позволиш да ти викам Кристина. - как мразя да ми викат така, сещам се за случката с родителите ми.
- Ако ви- прочисти си гърлото - Ако ти е удобно да ме наричаш Криси, не обичам да ме наричат с цялото ми име.
- Да няма проблем. - усмихна се и се изправи.
- Обичаш ли Скоч и Бърбън?
- И двете ги пия, но предпочитам Розе и Джак Даниълс.
- Джак Даниълса ми свърши... искаш ли едно малко.
- Не обичам да пия на работа.
- И защо, ако мога да попитам. - искара две чаши и една бутилка Скоч.
- Може да се каже, че лесно се напивам.
- Е за това ще ти сипа едно малко... два пръста? - не изчака отговор - Сипвам. - сипа малко повече от два пръста, но както и да е и ми подаде чашата. Поех чашата
- Благодаря. - взе своята чаша и седна на стола до мен.
- Кажи ми нещо за себе си.
- Какво искаш да знаеш за мен.
- Не знам... От къде си, работиш за постоянно или учиш някъде, сама ли живееш тук, защо реши точно за Ню Йорк, а не някъде другаде? - не е ли малко нахално да задаваш лични въпрос.
- От Бургас съм, работя тук за да си изкарвам прехраната си докато уча живея с кучето си, не знам дали означава, че живея сама или не... за последното е малко кумично и смятам да не казвам.
- И какво учиш? - става нахален, може да си го говорим на "ти" и на малки имена, става много по нахален и от мен... т'ва не е честно.
- Психолог.
- Добре. Кой семестър си? - навлиза доста в личния ми живот, това не ми харесва. Мразя някой да ме разпитва за живота ми, ако искам да споделя нещо, ще го направя... но някой да ме разпитва за личния ми живот, просто искам да го убия. Както искам да убия шефа ми сега.
- Втори.

*Гледната точка на Хардин*

След доста въпроси от моя страна и понякога гледане кръвнишки от нейна страна, стоях и слушах поредните идиоти. Чичо ми е задник, не че баща ми не е същия де, но чичо преминава всякакви граници. Как може да имам каквато и да е роднинска връзка с ония червии? Когато Криси ми каза, че чичо ми се и държал така ме хвана срам, исках да си завра главата в стената, но също така почувствах лек гняв и дори не знам защо.
- Г-н Янг какво ще кажете за нашето предложение.
- Не! - дори и не се замислих, в момента най - важната ми среща е тази която следва, тази среща която Криси ще идва.
- Вие изпускате. - погледнах си часовника, до следващата среща имаше 1:30ч, още по добре.
- Довиждане! - взех папките и излязох от офиса, насочих се към асансьора и го извиках. След като се отвори видях Криси, която си гледаше телефона и се мръщеше на нещо. Влязох вътре, застанах до нея и я побутнах леко. Тя си до писа изречението и вдигна глава.
- Здравей... как мина срещата?
- Много ама много скучно... кво да кажа поредните идиоти. - усмихна се и отново си погледна телефона.
- Може ли да ти задам един въпрос, но ако ще ти губя времето няма да те притеснявам. - вратите на асансьора се отвориха и излязох ме от него.
- Да разбира се.Ела ако искаш в офиса ми?
- Всъщност няма да те натоварвам с въпроси.
- Глупости имаме час, така че ще си зададеш въпроса.
- Ама...
- Стига си говорила, а върви към офиса ми.
- Добре. - тръгнахме към офиса. Токчетата и запознаха да тракат по стъклените плод, краката и бяха дълги и прави, и фръцкаше дупенцето... беше адски сексапилна, нежна и женствена... нищо че в лице е като бебе. Отворих врата на офиса ми, тя влезе и седна на стола, а аз до нея.
- Е слушам.
- Хипотетично, ако един път видиш приятелката ти да е с друг мъж ще я зарежеш, нали така? - кимнах - И повече няма да тръгнеш с нея? - кимнах отново, добре какво се случва. - Но ако човек е толкова  убедителен, а ти си толкова наивен и това не се случва за първи път и ти го върнеш в живота си и това ти е най - добрия приятел и ти го каже... как ще реагираш и какъв съвет ще дадеш? - това е трудно, като имам предвид, че моите приятели са по курви и приятелките им са за по ден, два най много седмица и ги използват само за секс... да знам страхотни приятели си имам, светци.
- Еми... бих чел първо едно много дълго конско, след тва бих поговорил с него, да му обясня ситуацията... да се опитам да му влея мозък.
- Защо аз не успявам? - телефона и звънна - Извини ме. - излезе от офиса, а аз все още не разбирах защо ме питаше този въпрос. Понякога се чувствам адски тъп.

Здравей те на всички, хорица!
Как сте? Какво правите? Аз лично умирам от скука. Никои не ме е питал, ама аз да си кажа. Извинявам се, ако има грешки... като нищо да няма, както знаете аз съм идиот и олигофрен. К'во да кажа друго... еми  не знам. Чакам всякакви критики.

Обичам ви!❤
(Казаха ми, че трябва да бъда по мила и за т'ва съм мила)