Застрашена

Глава 18

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

Стоях и гледах тъпо, докато осмислят какво става.
- Помислих си, че ще се зарадваш да ме видиш.
- Аз... аз се радвам! Просто 5г. си мислех, че си мъртъв и изведнъж идваш... - той сведе глава.
- Съжалявам. Но така беше най -  безопасно за теб и сестра ти. - а от кога не съм говорил с нея... година или две. Сле като замина с ония олигофрен, не ми е звъняла, съобщения не ми е пращала, дори и писмо не ми е написала.
- Радвам се да те видя, татко. - прегърнах и го потупах по гърба. - А това е Кристина, моята жена. - тя се усмихна и ме хвана под ръка. - Слънце, това е мъжа който ме огледа. Моя баща, Зейн.
- Приятно ми е, г-не! - тя подаде ръката си, а баща ми й целуна ръката. Да всеки пък го прави, че и мен ме кара и трябва да го правя. Странно възпитание. Криси остана в шок от постъпката на баща ми.
- И на мен ми приятно, г-це! Нека на ти, става ли?
- Мхм. - Криси се усмихна. Тя се повдигна на пръсти и прошепна.
- Аз ще отида да се освежа.
- Добре. - целунах я за кратко по устните и тя тръгна към тоалетните. - Искаш ли да излезем за по една цигара? - кимна, излязохме на терасата и запалихме по една цигара.
- Как е сестра ти?
- Не знам. След като замина с тоз малоумник, ни вест ни кост.
- Кой малоумник?
- Май беше Антон, българин.
- Нищо друго не знаеш?
- Не съм си правил и труда. Тя замина пожелание.
- Скарани ли сте?
- Збих се с тоз Антон и тя ми се разсърди.
- Аха. Аз ще я намеря, ти си върши работата.
- Сигурен ли си?
- Я глупости, говориш с наемен убиец и то професионалист.
- Ама съжалявам. - той се засмя, телефона ми звъна, беше Алмаз. - Слушам те, кранто.
- Трябва да се прибирате.
- Защото...
- Намерили са следи, които водят към Юрии.
- И тези следи водят към Дубай, нали?
- Гении! - ще се хвърля от някъде, това е нереално.
- След тази среща ще си върнем.
- Добре. Пазете се!
- Винаги. - затворих телефона и го прибрах.
- Какво се случва? - дръпнах от цигарата си и глътнах дима.
- Еми един нещастник, които е решил да ме убие.
- Отново ли?
- Мхм. - отвътре се чуха писъци, спогледахме се, загасихме набързо цигарите и влязохме вътре. Всички се бяха насъбрали около тоалетните, направихме си път и някой се жени. Супер, сватба ще има, ама що беше нужно да крещи като заклана. Започнах да търся Криси, но не я намерих.
- Виждаш ли я?
- Приятелката ти ли?
- Мхм. - той се огледа и поклати глава, минах по край хората и излязох. Видях Криси седяща на една пейка и говорейки по телефона. Седнах до нея и я погалих по гърба, тя вдигна глава   след това я сложи върху рамото ми и затвори телефона.
- Хората в семейството ми са много странни.
- Що? Не само твоите, съчувствам ти.
- А не е важно, щот не ми пука.
- Сигурна?
- Да! - отсече. Явно наистина не й пукаше.
- А след партито се връщаме.
- Имаш работа?
- Не. Юрии е под петите ни.
- Оф, тоз още ли не е пукнал.
- Явно не.
- Гадост.
- Хайде да влизаме вътре.
- Оки доки артишок. - моля? - Не питай!
- И не смятам.
...
След партито, се прибрахме и започнахме да си оправям багажа. Радвам се, че поне хората с които ще работя са свестни и като им казах, че ми е изкочила важна работа и ще работя от Ню Йорк, те се съгласиха. След 1ч. си оправихме багажа, обадих се на шофьора на лимузината ми да дойде и след това на човека, който отговаряше за колата ми. Взех двата куфара и раницата ми, а Криси взе раницата си и сака и слязохме долу. Лимузината дойде точно на време, качихме се вътре и тръгнахме.
...
След като пристигнахме, веднага отидох в сграда ми, че нещо се е случило. Подписвах документи, когато Кристиян ми звънна. Ей сега ще го оправя, тоз маймунин от кога не ми е звънял.
-  Ало, Хардин трябва ми помощта ти.

Здрасти, отново на всчики! Как сте? Какво правите? Отново качих от тази помия.Съжалявам, ако има грешки. Надявам се да ви хареса.
Няма какво друго да кажа, така че до следващата глава.
Обичам всички❣