Застрашена

Глава 36

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КРИСТИНА

- Хардин, защо имаш червена точка?
- Моля? - повдигна вежда и в следващия момент се стреляше.
Стъклото се пръсна, аз изпищях, а от Хардин се чу една псувня. Вдигнах глава и го видях да кърви, държеше се за рамото. - Трябваше да си сложа две бронирани стъкла. - погледнах го тъпо, взех шала си от чантата и притиснах раната.
- Ти си олигофрен и то голям. - той се засмя и се подпря на бюрото.
- Ти добре ли си?
- Аз съм добре, но ти кървиш и то много. Трябва да отидем до болницата. - в стаята влетяха петима огромни мъже, едни я дойде при нас и ме бутна. - Можеше да кажеш, че искаш да се дръпна. Не е трудно. - Хардин се засмя, мъжа си изкара телефона и написа нещо на някого. Да, голяма клюкарка съм. Хардин изкара голям късмет, ако беше малко по надолу щеше да го убие на място. Само като си го помисля съм на път да се разрева. Това не е нормален живот, но пък колкото и откачено да звучи ми харесва, особено като споделям този луд живот с моя любим мъж. - Може ли да питам нещо? - всички ме погледнаха, аз продължавах да стоя и да гледам странно. Неловко е шестима мъже да те гледат втренчено и да си единствената жена в стаята.
- Слушам те, скъпа.
- Кой те иска мъртъв?
- Тази информация е забранена за вас, г-жо Янг. - " г-жо Янг" звучи толкова секси.
- Да ти изглеждам на човек на който му пука, дали е забранена или не, туко - що простреляха мъжа ми, не смятам да стоя отстрани и да се чудя дали отново ще бъде застрелян. - сложих ръце на кръста си и го изгледах злобно. Не ми е до някой да ми си прави на голям, не и в момента. Хардин не спираше да хили, докато го шиеха. Дори не разбрах кога започнаха да го шият.
- Имаме съмнения, че човека който ме простреля е турски наемен убиец. - интересно ми е колко още хора искат да го убият. Защо турски убиец ще го иска мъртъв, разбирам да бъде американец, но турчин е малко странно. Интересно ми е колко хора още искат да го убият, какви ли не бяха. Руснаци, италианци, а сега и турци. Ако някой ден си има работа и с африканец, лично ще се запозная с него. Сега искам да се прибера, да се изкъпя и да ям. Особено да ям, че съм адски гладна, вече ме боли корема и ми се гади и то много.
- Шефе, ще трябва да се прибереш и да не натоварваш рамото.
- Първо ще хванем Мурат и след това ще си почивам. - какво инато магаре е, просто нямам думи. - Скъпа, Крис и Хари ще те закарат.
- Няма да стане.
- Момчета, излезте. - всички кимнаха и излязоха. - Слънце, ако останеш ще си в опастност. Все още не знаем на какво е способен този човек. Докато не разбира, ще трябва да стоя максимално далеч от теб.
- Идваш с мен! Не искам да те загубя, имам нужда от теб и не само ти. - той се усмихна, дойде при мен и ме целуна.
- Все още не мога да повярвам, че ще си имаме две момченца. А сега по добре се прибери, а аз ще се опитам до вечерта да разбера, защо искат да ме убият.
- И ще се върнеш жив и здрав? - кимна - Обещаваш?
- Обещавам. Обичам ви, г-жо Янг!
- И аз ви обичам, г-н Янг!

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРДИН

След като изпратих Криси, се заех да разбера кой по точно е Мурат и затова се обадих на баща ми. А как нямам търпение да го намеря и да го убия, ако се беше случило нещо на Кристина нямаше да мога да си го простя.
- Шефе, г-н Мартин е тук.
- Нека влезе. - баща ми влезе в стаята и се огледа.
- Не вярвах, че някой ден ще видя такава техника. Мислих, че само във филмите я има.
- Грешно си мислел. Познаваш ли Мурат Хусейн?
- Да, стари приятели. Защо?
- Защото твоя приятел е решил да ме убие. - успяхме да потвърдим теорията, че той е стрелял и че все още се занимава с това.
- Той? Не ми се вярва, Мурат не би го направил, освен ако не са го заплашили жена му и детето му. - все едно ми пука с кого и как са го заплашили, единственото което ми пука, е че Кристина беше застрашена и това не ми харесва.
- Значи ще уговориш среща с него. - кимна, извади си телефона и излезе. Ще си поговоря с него, дано по бързо уговори шибаната среща, че вече се изнервям. Аз си помислих, че ще има покой в живота ми, защо изобщо си го помислих?! 
- Готово, след двадесет минути ще бъде тук.
- Сигурен ли си, че ще дойде.
- От кога се съмняваш в баща си? - сега пак ще ми четат конско, станах на 25г. и този мъж продължава да се държи с мен все едно съм дете.

След точно двадесет минути, Мурат дойде и си призна, че е стрелял по мен и дори каза защо го е направил, баща ми излезе прав. Не разбирам защо трябва такива неща да стават по толкова лесен начин, аз искам малко екшън. Искам да си изпробвам новите оръжия и всеки път когато имам поне малка възможност, нещо става и възможността отива на майната си.
- А и последно, г-н Хусейн. - той си обърна към мен и ме погледна объркано - Ще назнача хора, които да ви пазят от фамилията Сако, докато си изясните нещата.
- Благодаря Ви, г-н Янг но това не е нужно.
- Знам, но аз съм решил. Долу ще чака черен джип, качете се вътре и той ще ви закара. - усмихна се и тръгна. Сега е време да си взема ключовете за колата и да се прибера или пък не.
- Здравей, Хардин! Как си? Разбрах, че имаш жена, скоро и деца.
- Какво искаш?
- Да ми върнеш това, което открадна от мен. 

Здравейте на всички, маняци които са решили да четат т'ва нещо. Ще трябва да ви черпя. Велики хора сте, да знаете. Съжалявам, ако има грешки. Благодаря на всички които четат тая помия, благодаря. Няма к'во друго да кажа, така че до следваща глава.

ОБИЧАМ ВИ!❤