1

2K 43 2
                                    




Десетки танцуващи тела.
Силна музика.
Изкуство.
Страст.
Свобода.


-Ще ме почерпиш ли едно питие?-извиках в ухото му, заради силната музика озвучаваща препълнения клуб.


-Бих те почерпил много повече.-отвърна, допирайки за кратко устните си до ухото ми. Кожата ми настръхна, а действието му ме насърчи да продължавам да се движа в такт с музиката.

Чувствах се толкова добре.


Вече не усещах тялото на Маркъс зад себе си, което означаваше, че бе отишъл за питиета.
Нядявам се знае какво искам.
И в двата случая.

Усмихнах се доволна и се обърнах веднага щом нечии ръце се обвиха около стомаха ми. За моя изненада не беше Маркъс.


-Здравей, красавице!-поздрави ме русокосия секси бог. Господи, не знаех, че са истински.


-Здравей!-отвърнах му, продължавайки с танците. Мисля, че лигите ми потекоха. Това момче изглеждаше неземно. Секси.
Точно моят тип.
Не казваше нищо, докато ръцете му така и не се махаха от кръста ми. Харесваше ми.


-Извини ме, приятел, но май си хванал грешното момиче.-намеси се от никъде Маркъс и застана между нас.


Упс.

Едва сега бях забелязала, че се е върнал.


-Не мисля да е така.-подсмихна се чаровно синеокия русокоско, наблюдавайки ме.


-Белята ли си търсиш?!-изблъска го Маркъс.

Ако продължава така ще навлече на мен проблеми.

-Хей, успокой се!-застанах пред него, поставяйки ръце върху гърдите му. Челюстта му бе силно затегната, което не значеше нещо добро.
Предполагам.


-Тя сама може да решава, с кого да танцува, татенце.-подигра му се, секси бога.


-Ти...-



-Спри се, мамка му!-спрях го аз вече сериозно раздразнена.-Ще танцувам сама! Разкарайте се и двамата!-въздъхнах.

Наистина имах желание за един малко по-личен танц с русокоското.

Може би в друг живот.


Отдалечих се от господата и отново задвижих тялото си с ритъма.


Измина известно време, докато някой отново не обви ръцете си около мен.
Обърнах се раздразнена и с желание да отблъсна поредния непознат, когато погледа ми се засяка с наскоро познатите така сини и прекрасни очи на русокосия красавец.



-От мен оттърване няма.-каза в ухото ми. Усмихнах се щастлива от този факт и грабнах раменете му, отпускайки тежестта си върху него. Беше доста здравичък.
Веднага обви ръцете си около задника ми и прекъсна контакта между краката ми и пода.

-Кой беше здравеняка, с когото танцуваше?


-План В.-отвърнах просто. Усещах силния му опияняваш аромат и се замайвах все повече.


-А кой е план Б?


-Ти, скъпи.-засмях се. Неодобрение се бе настанило на лицето му за кратко, след което се превърна в усмивка.


-Винаги предпочитам първо място.-дрезгавият му глас накара веднагически кожата ми да настръхне, а сърцето ми да забие още по-бързо.


Мамка му, много ми харесваше.


Прехапах устни, очакваща с нетърпение той да направи първата крачка, но за кратко се замислих.
Правилно ли бе да очаквам от него първата крачка?
На кого въобще му пукаше за нея?
Ето го и отговора- на никого.

Преместих ръцете си, обвивайки лицето му с тях и придърпвайки го към своето, притискайки устни в неговите.
Веднага щом задвижи устните си страстно аз бях загубила битката.
Изгубих се.

Усетих милион експлозии в стомаха си, което никак не бе добре, но толкова много се вълнувах за още и още.

Предизвика подобна еуфория у мен само с една, единствена целувка.

И мамка му, да вървя подяволите!
Исках го!

Options/ Plan b Where stories live. Discover now